Във жълти чашки чака ни кафето
на масичка с красиви слънчогледи...
В оранжево приятелството свети,
с любов се буди изгревът пореден...
И всичко в мен е свише озарено,
с неземна нежност гледам синевата,
която сякаш пада на колене
пред утринта със ласката й свята...
Обичам да усещам, че ви има
и че цъфтите с чудотворна сила.
Вън чуруликат птичките интимно,
зората с поглед ги погалва мило...
Днес всичко в мен ви благославя,
прекрасни мои феи ранобудни.
Богатства не желая, нито слава,
щом имам вас, деца на звездно чудо!
6,53ч., 31 март, 2016.
Няма коментари:
Публикуване на коментар