1460. СКРИТА НЕЖНОСТ /2003г./

И да стихнат безумните страсти...
И вулканът от студ да замре...
Ще си взема за спомен негласно
шепа пяна от твойто море.
И звезда от звездите ще взема,
да те милва с гальовни лъчи.
В тишината на тъжното време
глас сънуван за теб ще звучи.
ПРИПЕВ:
Бях небето, което говори.
Бях покоят над мъртви листа.
Бях тъгата, угаснала горе -
там, където миражи блестят.

За да няма сълзи и омрази...
За да рухне Голготата в нас...
Скрита нежност от студ ще ни пази
и морето ще пее в екстаз.
Виж - извиват се пътища бели
към вълните на нашия  бряг.
Вик на истини, нов път поели,
с огнен ритъм събира ни пак...
ПРИПЕВ:
Искам всичко към теб да ме води.
Във душата  страстта да крещи...
Искам рицарят старомоден
в мен да буди заспали мечти.
И дори да достигна безкрая,
пак към себе си аз ще летя!
Търся изгрев, от ласки изваян!
Търся огън вграден в любовта!

------

28.11.2003г., ЖИВОТ В МАЗЕ.

Две сродни души, предопределени да се слеят
в едно цяло, са еднакви.
Когато вървиш към истинската си любов,
изкушаван по пътя от разни външни красоти и лъжливи души,
ти упорито вървиш към себе си,
към онова твое АЗ, което живее в друго тяло, създадено за теб
от светлината на твоя копнеж!

-----

28.11.2003 /живот в мазе/.