1464. И ХОРАТА ПОВЯРВАХА В ДОБРОТО...

НЕ ЗНАМ ДАЛИ БЕЗДУШНИТЕ РАЗБИРАТ,
ЧЕ ВЕЧЕ ПРОМЕНЕНИ СА НЕЩАТА.
ЖИВОТЪТ, КОЙТО КРЕТАШЕ ЗОМБИРАН,
УСТОИТЕ НА ЗЛИЯ МРАК РАЗКЛАТИ.
И ХОРАТА ПОВЯРВАХА В ДОБРОТО -
УСЕЩАМ ГО СЪС ВСЯКА СВОЯ КЛЕТКА.
ЗАТУЙ ТАКА СТОИЧЕСКИ РАБОТЯ,
ЗА ДА ОТКЛЮЧВАМ СЪЩНОСТТА ИМ СВЕТЛА.
ПРЕКРАСНО Е ДА ЧУВСТВАШ КАК КРАЙ ТЕБЕ,
НАПУК НА ВСЕКИ СТУД, РАЗЦЪФВА ВЯРА!
КАК ТОЗИ СВЯТ, ОТ ГРИЖИ ПРЕОБСЕБЕН,
КЪМ ВИСШИ СВЕТОВЕ ВРАТИ ОТВАРЯ.
ПРЕКРАСНО Е ДО ГРАМ ДА СЕ РАЗДАВАШ!
ТОВА УСЕЩАНЕ Е НЕСРАВНИМО.
НЕ БЛАГОДАРНОСТИ, ПАРИ И СЛАВА,
А ЛЮБОВТА Е МОЯТ ЗВЕЗДЕН СТИМУЛ!

15.01.2007, 23ч.12мин., понеделник.

1463. КРЪСТОВДЕН /14.09.2016/

Освободен от старите си рани, Кръста

сияния ни праща ден след ден.

А мракът гледа, смъртоносно свъсен,

как всеки от любов е окрилен.

Да му докажем, че сме силни хора,

че в нас живее вечният Икар.

Да му докажем, че летим нагоре,

че волността ни е божествен дар.

Дарени сме със гени чудотворни,

които са деца на любовта.

Умее тя негласно да говори -

да, страст спасителна за нас е тя!

Припомня ни голготното начало,

Разпятието, земния ни грях...

А споменът е нажежен до бяло.

Душата все се пита: - Там ли бях?...

Видях ли исполина с бяла роба,

възнесъл се над земните злини?

С небесен гръм той дявола загроби!

И слезе ангел...и се поклони!

И в символ огнен се превърна Кръста,

дарил на всички своя гълъб бял...

Животът просълзено се прекръсти...

Кръстовден е небесно засиял!.

----

14.09.2012, 7ч. /първите две четиристишия/

14.09.2016, 22ч. /останалата част от стихотворението/