Освободен от старите си рани, Кръста
сияния ни праща ден след ден.
А мракът гледа, смъртоносно свъсен,
как всеки от любов е окрилен.
Да му докажем, че сме силни хора,
че в нас живее вечният Икар.
Да му докажем, че летим нагоре,
че волността ни е божествен дар.
Дарени сме със гени чудотворни,
които са деца на любовта.
Умее тя негласно да говори -
да, страст спасителна за нас е тя!
Припомня ни голготното начало,
Разпятието, земния ни грях...
А споменът е нажежен до бяло.
Душата все се пита: - Там ли бях?...
Видях ли исполина с бяла роба,
възнесъл се над земните злини?
С небесен гръм той дявола загроби!
И слезе ангел...и се поклони!
И в символ огнен се превърна Кръста,
дарил на всички своя гълъб бял...
Животът просълзено се прекръсти...
Кръстовден е небесно засиял!.
----
14.09.2012, 7ч. /първите две четиристишия/
14.09.2016, 22ч. /останалата част от стихотворението/
Няма коментари:
Публикуване на коментар