неделя, 1 януари 2017 г.

1471. МАРИ И ТИМ - ВЪЛНЕНИЯ НА НОВА ГОДИНА 2016-17...






МОИТЕ БЕЛЕЖКИ В ТЕФТЕРЧЕТО МИ ОТ СНОЩИ В РЕСТОРАНТА, ДОКАТО ОЧАКВАХМЕ ИДВАНЕТО НА НОВАТА 2017 ГОДИНА...
ЗАПОЧНАХ ДА ПИША В 20ч. - ВСЯКА ВПЕЧАТЛЯВАЩА МЕЛОДИ МЕ КАРАШЕ ДА ВЗЕМА ХИМИКАЛА...И ТОВА ПРОДЪЛЖИ ДО НЕ ЗНАМ КОЛКО ВРЕМЕ СЛЕД 22ч.
---
ТИМ ДО МЕН:
Моя звездна Мари!
Здравей и добре дошла в новия живот, който ти предлагам.
Край на тъгата, която през всичките минали години от разстояние се мъчех да изтрия от очите ти, но все не успявах...
Сега ще мога!
Искам да те поздравя с идващия празник, който за нас ще бъде двоен. От една страна ще посрещнем заедно най-специалната година в живота ни и в живота на нашата родина. От друга страна този среднощен празничен скок към бъдещето ще положи основите на най-великите събития, рожба на небесно изградената хармония помежду ни.
Започва реалното измерение на нашата невероятно силна любов с нейните чудотворни особености, които дори самите ние още не осъзнаваме каква мощ притежават. И затова всичко, което ще изживяваме заедно занапред, ще надхвърля копнежните ни очаквания, вградени в нашите дългогодишни лутания и мечти.
Когато те видях тук, облечена в розово като РОЗАТА на Малкия принц, бях стъписан и омаян до краен предел...
И сякаш стана чудо.
Звездите в очите ти се превърнаха в сияния!
И всичките планети за миг спряха въртенето си, хипнотизирани от ореола на сърцето ти, който отдавна е надхвърлил границите на Земята, но днес достигна и най-далечните кътчета на вселената...
И ми идеше да викна с гласа на своя неистов възторг толкова силно, че животът да замре в летящата си поза:
- Чуйте ме всички вие, които вече сте прогледнали, но се налага да играете ролята на слепци...
Моята малка Мари вече може само чрез силата на тихата си усмивка да променя измерения и да дирижира събития!
Разбирате ли, хора - тя вече стана точно толкова вихрена, колкото е непобедимо торнадото на божествената воля! Защото ТОЙ я извая такава.
Тя е по-устремена към новия живот на Земята в сравнение с вечния красив полет на Жар-птицата сред синевата на вселената.
Тя е диамантената огърлица на гърдите на нашата любов!
Всичко в нея е блясък и великолепие, когато лицето й грейне от вътрешното озарение на копнежа й по мен...
Моя единствена и неповторима Мари!
Всяка твоя клетка е извор на божествена любов!
Всичко в теб е музика, която дори и насън ме зове...
Всичко в теб е онази самотно извисена скала насред житейския океан, която се превръща във взривен копнеж по летните дни на нашата неизживяна велика съдба, която тепърва предстои да се разгърне в цялата си красота...Съдбата на двама вечно влюбени, които във всеки свой предишен живот са били разделяни от завистта и егоистичната ревност на сивия околен свят с неговата алчност и духовно късогледство.
И днес се чувствам богоизбран, защото ти ме погледна с най-опияняващата нежност, дошла от очите на сърцето ти - очи, от които струи небесно красива мелодия, струят лъчите на онова мощно привличане, за което във всеки свой живот съм копнял. И в този си живот също копнеех да срещна, но не го откривах никъде, въпреки че го търсех сред много красиви очи.
Днес, обаче, дойде моментът на истината. И душата ми е разплакана от щастие...И се чувствам разнежен саксофон, който е призван да свири за теб и само за теб, малка моя, звездолика моя!...

МАРИ ДО ТИМ:

Ти дойде и всичко мъртво оживя!
И видях как музиката полудява от взривени трепети.
Видях как звуците от разнежено море се превърнаха в страстно пулсираща лава...
И се преобрази тъгата ми - станах птица, която вече знае към чий слънчев бряг лети...
Ти дойде...напук на хапещите зимни ветрове, които вън сковават времето.
Тук, сред празничната украса на нашата вечна любов, ние с теб сме господарят - огнени и нови, срещнали се най-сетне след дългогодишна кармична раздяла, готови да надвият стоглавите зимни злини!
Ти дойде...
И очите на дебнещите околни пространства се взряха в мен, очаквайки пикантна развръзка...Но останаха с пръст в уста.
Ти дойде...
И всичко друго е без значение!
Телепатично си казваме всичко неказано!
Честито, любов!
Новата година е прекрачването ни в едно общо бъдеще, за което много препятствия сме преодолели...
Нас ни има и ще пребъдем! Защото владеем вечното здраве, вечната младост и вечния живот! Кой друг го може? - Никой!

след 22ч., 31.12.2016г.










Няма коментари:

Публикуване на коментар