Студено е. Сумрачно е. Вали...
Но вътре в мен е слънчево и топло!
Не сме ли с теб по-твърди от скали
слънца - гонители на зимни вопли?
Животът ни, до тътен нажежен,
се слива на безкрая със лъчите.
Море от светлина си ти за мен...
За нищо старо няма да те питам...
Не ме засяга със коя си бил
в годините, когато бях далече.
Нали си тук - реално земен, мил,
във моята любов повярвал вече!...
Светът ни коренно се промени
и миналото във забрава стене.
Повярвай, скъпи - всички наши дни
ще бъдат ключ към звездното цъфтене!
13.11.2006, 11ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар