Бях морската вълна, която СВИШЕ гали.
Бях припнало дете... Бях чайка бяла.
Бях гръцки изгрев...Бях безкрайност синя.
Бях и разцъфналата клонка от маслина.
Сега съм българско небе и нежност няма.
Сега съм вярата, родена в храма.
Сега съм щедрост, грейнала и свята,
СЕГА ЦЕЛУВАМ В ТЕБЕ СВЕТЛИНАТА!
2.04.2012, 7ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар