1505. МУЗИКАТА НА БИСТРА БОТЕВА В ХАРМОНИЯ С МОИТЕ СТИХОВЕ

КОГАТО ДВЕ ДУХОВНИ ИЗМЕРЕНИЯ СЕ СЛЕЯТ...

Днес около обяд позвъних за нещо на моята кръщелница БИСТРА - изключително витален, добродетелен и надарен с доста таланти млад човек, доктор-анестезиолог
в "Света Екатерина", магистър и какво ли още не. Доколкото знам, беше от екипа на Чирков. За майка ù Катя, с която от години сме приятелки, но рядко се виждаме /вече ви споменах веднъж, по повод новопоявилата се Катя Скай/, за сладкото ù момченце
Самуил, което е изключително умно и пр.
Много още бих говорила за Бистра, но това ще го отложим за друг път. Сега ще осветя
с прожектора на своите възторзи само случилото се днес.
Когато се чухме, Бистра радостно избърбори, че имала нещо важно за мен и че по този повод ме кани на гости. Без грам колебание приех - бях усетила нещо много необикновено в гласа ù: хем с нотки на тайнственост, хем с едва сдържана радост. Разбрах, че наистина ме очаква нещо специално. Съгласих се пак да се видим,
въпреки, че само преди седмица, на 14-ти януари, бях при нея, от една страна за да ме обучава на компютърни операции, а от друга - да споделя за оня БЯЛ ГЪЛЪБ, кацнал на перваза ми.
Когато краткият ни разговор по телефона приключи, натиснах "копчето" за салса в лаптопа ми и сами се сещате какво се случи. Голямо вихрене падна. По-лудо никога не съм танцувала досега. Забелязала съм, че когато съм самичка и салса-настроението ме
грабне, импровизациите са толкова силни, че да се чудиш откъде се появяват тия сложни движения и стъпки. Докато в салона за танци съм съвсем друга - плаха и само тук-таме уверена. Но по-важното е, че днес надминах себе си. Натанцувах се едно хубаво и се почувствах възродена, готова за сюрприза на Бисето.

Пристигнах в Овча купел и още от прага на нейния дом ме посрещнаха
вълни от вълшебна класическа музика - такава, която спира дъха ти,
подкосява краката ти, кара те да се взираш невиждащо и замаяно в
пространството. От устата ми се откъсваха накъсани плахи въпроси,
после - възклицания, после сама си отговарях... Бистра само хитричко,
скромно и тайнствено се усмихваше, докато слушаше как, обувайки
чехли в антрето, сама си говоря:

- Какво е това, миличка?... Боже, каква наслада!...Мисля, че ми е познато...
Бетовен? "Лунната..."? Не, не е... Да не е Албинони? Прилича
донякъде... Много напомня, но не е той. Нещо ново е... Господи, каква магия!...

После млъкнах. Стоях в антрето като зашеметена. Какъв ден! Какво блаженство! Какво преливане на акордите!...Слушаш Бетовен, без да е Бетовен. Слушаш Албинони, без да е Албинони. Слушаш "Аве Мария" на Шуберт, без да е Шуберт...

Бистра се суетеше с една щастлива усмивка, радостно смутена от възторга ми.
Покани ме в трапезарията и ахнах - на голямата маса лежеше едно клавирно
чудовище - огромен синтезатор. Точно от него се носеше тази удивително
красива музика. Бистра я спря, седна пред масата, погали клавишите и
започна да свири същата божествена мелодия, направена по всички
правила на класическото клавирно музициране. 
Докато разни потресени мисли проблясваха в мен, Бистра запя. Не съм я чувала да пее от години и замрях от изненада. Този глас се беше превърнал в развълнувана и преливаща от красиви нюанси ласка. Красив алт!...Той те гали и те кара да се чувстващ като в храм, в който към купола се издига ангелски глас.
Моята кръщелница очевидно се вълнуваше, взирайки се в текста пред себе си. Още първите думи ми разкриха тайната - бях свидетел на новородена песен по мой текст. Бистра беше избрала стихотворението "Спасена зора" /бях й подарила една папка със стихове/, за да го извиси до трона на тази изваяна копнежна мелодия със си-бемолно звучене. Попаднах в друг свят и слушах смаяно.
Две творчески измерения- музика и поезия -  се бяха сляли в съвършена хармонична  цялост. Един развълнуван алт разказваше на света за своята самота, която е
влюбена в самата любов. Един божествен алт изпращаше към висините
земните си терзания и копнежа си по недостижимото.
Какво избистрено музициране! Каква хармония между съзвучията,
образуващи потоци от стихове и  музикални фрази!
Чувстваш, че си се докоснал до висшите състояния на духа. Тогава идват сълзите на възторга, на извисяването, на сливането с вселенското послание, идва  благодарността към провидението, което ни е срещнало. Преди да се роди Бисето, както вече споменах, бях дългогодишна приятелка с майка й Катя...
А днес, когато слушам божествената музика на Бистра, неволно си помислих, че ако поне веднъж не си усетил силата на космическата хармония по време на творческия процес, когато чувствата достигат до точка на екзалтация, ти просто не си живял.
Знаех, че моята Бистра, която винаги рязко се е откроявала сред  младите хора, на които съм кръстница, има разнородни дарби - пее, свири на пиано, композира, пише поезия и пр. Но никога и през ум не ми е минавало, че бързо ще израсне до голям талант, който ще дава на света толкова силно въздействаща вселенска музика.
Днешният ден наистина ми поднесе нещо смайващо - някогашното малко момиченце днес музицира с увереността на големите класици. Първи стъпки, но те непременно ще я отведат към най-висшите творчески постижения.
Убедена съм!
21  януари, 2011.

х х х

СПАСЕНА ЗОРА

Гръм разцепва на две самотата.
Боси стъпки кръстосват жарта.
Лунна песен мълчи недопята.
Лебед тъжен в нощта излетя.

Бях крило на убита надежда,
но възкръснах във танц на дете.
Хоризонтът натам ме повежда,
дето стих нестинарски расте.

ПРИПЕВ:

И ДОРИ ДА ДОСТИГНА БЕЗКРАЯ,
ПАК КЪМ СЕБЕ СИ АЗ ЩЕ ЛЕТЯ.
ТЪРСЯ ИЗГРЕВ, ОТ ЛАСКИ ИЗВАЯН!
ТЪРСЯ ОГЪН, ВГРАДЕН В ЛЮБОВТА!

С поглед пламнал небето докосвам.
С думи жарки прогонвам скръбта.
Кой ме търси насън безвъпросен,
омагьосан от образ мечтан?

Всичко мое ще дам на безкрая,
който с таен копнеж ме зове.
Той ме чака, небесно изваян.
Той е огън в страстта на Равел.

С теб спасихме ЗОРАТА от мрака.
Бяла утрин екстазно блести.
Тишината от радост заплака -
тя разбра, че НЕБЕТО си ти!

И ДОРИ ДА ДОСТИГНА БЕЗКРАЯ

ПАК КЪМ СЕБЕ СИ АЗ ЩЕ ЛЕТЯ!
ТЪРСЯ ИЗГРЕВ, ОТ ЛАСКИ ИЗВАЯН!
ТЪРСЯ ОГЪН, ВГРАДЕН В ЛЮБОВТА!

21.08.2004г

-----.
-------------
Само 2 месеца след тази дата - на 29-ти октомври,
2004г. се запознах с Б.В., мъжът, който е моята
сродна душа!
Ето как мантрата "Спасена зора" помага
на двама да се срещнат. А сега, след като тази
стихотворна мантра вече се е сляла с мелодия -
и то с каква мелодия! - представям си колко
по-мощна сила ще излъчва.

"Спасена зора" е на стр.86 в блога.

х х х

Същото стихотворение има вариант, който е на стр.225
в блога. Бистра ще си вземе куплети и от него за
студийния запис, който предстои да направим, след като
тя приключи с аранжимента и с изглаждането на мелодията.
----------------------------
ЩЕ МИЛВАМ СЪНЯ ТИ С ЛЪЧИ!

И да стихнат големите страсти,
и вулканът от студ да замре,
ще си взема за спомен и щастие
шепа пяна от твойто море.

Звезден миг от звездите ще взема
и ще милвам съня ти с лъчи.
В тишината на здрачното време
искам Хендел за теб да звучи!

ПРИПЕВ:

БЯХ НЕБЕТО, КОЕТО ГОВОРИ.
АНГЕЛ БЯХ ЗА ДОБРИТЕ ЦВЕТЯ.
БЯХ САМОТНОСТ, ТАНЦУВАЩА ГОРЕ.
И СЕ УЧЕХ В НОЩТА ДА БЛЕСТЯ.

За да няма сълзи и омрази,
за да рухнат голготите в нас,
юлски полъх от студ ще ни пази,
херувими ще пеят в екстаз.

Скитах дълго по пътища бели.
Все попадах на пясъчен бряг.
Днес излитам с Икарова смелост
надалече - към слънцето чак.

ПРИПЕВ:

ИСКАМ ВСИЧКО КЪМ ТЕБ ДА МЕ ВОДИ.
В ИЗНЕМОГА НОЩТА ДА КРЕЩИ.
ИСКАМ ПАК ДА СИ СТАРОМОДЕН -
РИЦАР, КОЙТО СПАСЯВА МЕЧТИ!

28.11.2003г.