неделя, 2 декември 2018 г.
1553. ИСКАМ ДА ТЕ ОЗАРЯ...
На теб, който си на една милувка разстояние
от светлината, взривяваща копнежа ти!
---
Ти ме нарече свещена любов,
празнично блеснала, смела...
Ето, че ширна се пътят ни нов,
водещ ни към безпредела.
Ето, че с теб сме искрящо небе,
пълно с ята от копнежи...
Времето, дето верига ни бе,
с волност сега ни зарежда.
Ти ме нарече жената-дете,
светла, спонтанна и пряма...
Аз съм любов, която расте,
чужда на плачещи драми!
Ето защо в твое име горя
в искреност звездни се къпя.
Искам така да те озаря,
че да искрим вечно, скъпи!
3.12.2018,7,30ч. , понеделник.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар