Морето варненско среднощно диша,
сънувайки лазурни брегове.
А аз в далечна нощ тъгувам скришом...
Разнежен морски спомен вън снове...
Сред блясъци пристъпва заревото
на новото прераждане във мен.
Духовният ми свят се вглежда кротко
как с трепет чакам изгревния ден.
Лъчите първоюлски зад пердето
цветята ще целунат мълчешком.
Мелодии и чувства пъстроцветни
ще преизпълнят моя летен дом...
Днес стихове- небесни водопади,
ще дирижират мисли и мечти,
за да изчистят всичко ретроградно,
та от калта със хъс да излетим.
Днес първи юли е с лъчи всесилни!
Така да знаят всички бесове!
С незрима длан той бащински ще милва
дори и мрака, свит от страх на две.
Морето в мен е с плажове целебни -
то обич ще раздава от зори.
Любов, любов, тъй властно ме обсебваш,
че днеска с теб вълшебно ще искрим!
1.07.2019, понед., 0ч.12мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар