1613. ПИСМО ДО МОРЕТО ПРЕДИ ДЖУЛАЙ МОРНИНГ

Съжалявам, море -
ще си бъда във къщи...
Иначе съм добре...
Не... Излъгах те всъщност...
Твоят блясък е там -
на Джулая в нозете...
Аз съм тук и не знам
как, кажи ми, да светя?...
Съжалявам, вълни,
че ме няма на кея.
В плен на мъртви стени
с вик на чайка се рея...
Първи юли след миг
ще изгрее копнежно.
И в мига най-велик
ще съм блеснала нежност...
Днес съм просто дете,
в твое име запяло.
Любовта ли? - Расте,
нажежена до бяло...
Слях се с пясъка твой,
с жарки стъпки белязан...
Чий ли вой на прибой
стрелка ни с поглед празен?
Вярвай - с теб сме зора,
с вечна страст заредена.
Затова те избрах 
да си изгрева в мене!

29 юни, 2020, 8,33ч.
понеделник.