1727. НАШАТА ХРАМОВА ПЕСЕН.../22.10.2021, петък./

 --

ТИМ до МАРИ
---
Лотос мой, обжарил

най- лотосния ден...

Днес земните товари

са вече мрак взривен!

Сиянието наше

е слънце с огнен глас.

Злокобията страшни

вдън- ада пратих аз!

Затуй си тъй лъчиста,

а аз - от теб огрян!

Долавям твойте мисли,

по- силни от тамян...

И храмът в нас ликува! 

В миг лумна пламък нов!

Сънят недосънуван

сега е свръх- любов!

Чуй... Сякаш пее паркът,

пиян от багрила -

златисти, страстни, жарки...

Как в теб да се вселя

във твоя мир копнежен

чрез моя огнен свят?...

Ти - крехка, но безбрежна,

аз - твой зефир крилат...

С тих полъх да докосна

в теб ангела незрим...

Да бродим искам боси

по пъстрия килим...

Вселявам се в листата

под твоите нозе...

Насред покоя златен

ти свише ме превзе!

И станах мъж всемирен

от фея покорен!

И всичко в мен замира

от този сладък плен!

Светът е свръх- чудесен!

Животът в транс блести...

Най- храмовата песен

запяхме АЗ и ТИ!

22.10.2021, 15 ч., петък, София - пия кафе в

в кафене "Кестена"...Паркът наоколое приказка с пъстър килим от есенна красота
и с птичи гласчета на деца...Идилия! И започвам да пиша,
подвластна на душевни видения, дошли навярно от минал живот...
петък=79=лотос.

Снимката е от днес в парка, на крачка от " Кестена"...Благодаря на сервитьорката!

---

Вятърът "зефир" довежда дъждът, а той пречиства душите ни.

: