1996.В СВЕТА НА ВЪЛШЕБСТВАТА

 Кога ли ще дойде мигът,
когато към тебе ще тръгна?
Уж пази ни Звездният път..
Уж злото се крие зад ъгъл...
А сякаш съм в чужди земи.
На чужди езици говорим...
От своя Безкрай ме вземи!
Любовно шепти ми от Горе!
Отключвай щастливи врати,
които делят ни съдбите.
Копнежът ми плаче почти.
Към чуждо небе бях пришита...
Повярвал в любимия глас,
ти страстно във мене се вричаш...
Пришпорил добрия Пегас,
сънувай пак спящо момиче.
Отключвай кармични души,
все търсиш пътеките наши..
Тъгата ли? - Тя се руши!
Сърце от любов не се плаши!
Повярвай ми - с мисъл летя
с крилата на златни завети.
И ето - възкръсват цветя -
триумфът им царствено свети!
Нали си наблизо? Нали
животът блести обновено?
Събудих се...Спря да боли,
макар че те няма до мене!
Да, знам, че светът се върти
и тази Земя се променя!
Отключил железни врати,
внушил на съби да не стенат,
очакваш мига озарен,
когато ще гледаш отблизо,
когато се сливаш със мен
и в божи вълшебства навлизаш!

8,май, 2025, 9,27ч. , на път за Пловдив и Садово - /във влака/...

-----