2011. БЪДЕТЕ ВЯРА С ОГНЕНИ КРИЛА!

Животът е невидим водоскок...
Но често е вода до коленете.
Понякога опасно е дълбок...
Или е фар, запален, за да свети.
Животът е небесни две очи,
с очите ти се сляли до премала.
И почва в транс светът ти да ечи,
за да те превърне в мисъл бяла...
Прекрасно е да си щастлив, но ням,
потънал на Безкрая във ръцете!...
Духът ти да блести, подобно храм,
от който чужди болки тихо светват.
Прекрасно е да станеш благослов,
дошъл в пустиня обич да раздава!
Да вярваш, че светът ще стане нов,
достигайки до висшата прослава!
Бъдете вяра с огнени крила!
Спасение очакват световете!
А аз във любовта ще се вселя
и за награда в мрака ще ви светя!

20 юли,2025...3,53ч., ИЛИНДЕН!

------- 

2010.ПРИЧИНАТА НЕЗЕМНО ДА БЛЕСТЯ.

Небе, нали съм вече твоята любима,
която си изваюйвало насън?
Нали направи тъй, че да ме има
чрез силата на твоя звезден звън?
Повярвах ти, че в тебе съм вградена,
за да отключвам паметни вврати.
За да пребъде земното въртене,
във вечност го превърнахме почти!
Море, нали се слях със дълбините
и с вярата, че днес живееш в мен?
Веднъж брегът ти страстно ме попита
защо е любовта ми плам взривен?
Защото ти ме зареди с копнежи 
- причината неземно да блестя!
Ти стих след стих  превърна ме в безбрежност,
тъй както е безбрежна любовта!
Нали разбра -душата ми е твоя!
И слях се с най-разплакания храм!
Сънят си подарявах на безброя -
желаех лъч след лъч да се раздам!
Чрез теб се чувствам свише преродена!
И на доброто с жар се посветих!
Но питам се защо ли храмът стене,
щом днеска съм любов и огнен стих?

1 юли, 2025...3,42ч.

-------




 

2009. ДАЛ СИ НА ЖИВОТА ДУША!

Ти си гълъб, от обич по-бял...
Те се песен, родила се в храм...
Ти си мощ с необятен морал!
Как на хората да го раздам?
Ти си дал на живота душа,
засияла по пътя си нов.
Щом си с мен, няма как да греша!
Любовта ми е мъдра любов!
Как, кажи ми, при нас долетя?
Как зареждаш с неземни лъчи?
Ти даряваш ни живи цветя,
щом Духут ти във транс зазвучи!

1 юли, 2025...3,09ч.

------