2010.ПРИЧИНАТА НЕЗЕМНО ДА БЛЕСТЯ.

Небе, нали съм вече твоята любима,
която си изваюйвало насън?
Нали направи тъй, че да ме има
чрез силата на твоя звезден звън?
Повярвах ти, че в тебе съм вградена,
за да отключвам паметни вврати.
За да пребъде земното въртене,
във вечност го превърнахме почти!
Море, нали се слях със дълбините
и с вярата, че днес живееш в мен?
Веднъж брегът ти страстно ме попита
защо е любовта ми плам взривен?
Защото ти ме зареди с копнежи 
- причината неземно да блестя!
Ти стих след стих  превърна ме в безбрежност,
тъй както е безбрежна любовта!
Нали разбра -душата ми е твоя!
И слях се с най-разплакания храм!
Сънят си подарявах на безброя -
желаех лъч след лъч да се раздам!
Чрез теб се чувствам свише преродена!
И на доброто с жар се посветих!
Но питам се защо ли храмът стене,
щом днеска съм любов и огнен стих?

1 юли, 2025...3,42ч.

-------