1214. ВИДЯХ ТЕ С АУРА ИСКРЯЩО ЧИСТА!

-----
На моето вече пораснало момче, което Вселената
ми бе подарила като заслужена награда!
-----
Детето в теб със огнен блясък свети!
Превръща те в родител с тайна роля.
И времето изгряваше в детето
със устрема на Феникс тих, но волен!
Не съм ли аз във него преродена,
понесла своите тъги голготни?...
Как бих могла отчаяно да стена,
когато ден и нощ за теб работя!...
Сега си с аура искрящо чиста,
докоснал с мисълта си висините.
Душата ти лети по висши писти,
а те лъчи ти дават упорито!
Ти следваш светлината безпогрещно,
защото си извайван ювелирно.
За да израснеш, с лъч велик те срещнах,
дошъл от глъбините на всемира!
Очаквай хора, още неродени!
Очаквай бъдеще сред висите!
И там ще виждаш себе си на сцена,
където сякаш следваш воля скрита.
Не гледай на живота свечерено!
Помни, че златна висина те води!
Затуй не падаш лесно на колене
и с мисъл водиш всички кукловоди!

13 август, 2025...1,20ч.

------