1484. НА МРАКА - ТОЧКА! ТОЙ СЕ НАСВИСТЯ!

На теб - силен и непобедим!
---
Видях, че си с характер титаничен,
че със целта всевишна си на "ти".
Със твърда длан е звездната ти личност,
насочвайки доброто да лети.
Във твоя ген е лъвското начало -
короната с достойнство носи то.
Стрелката на часовника е спряла -
отдавна сме разбрали с теб защо.
Защото злите сили са в капана!
Пламтят всесилно нашите души.
Да! Времето замря, във лед вкопано.
Самата вечност с огън го руши!
И тръгнаха стрелките наобратно!
За теб и мен започна нов живот.
Безсмъртието - тази птица златна -
от раз премахна смъртния хомот!
Усмихва се плътта преобразена -
неземна младост в нея разцъфтя.
Чрез любовта на майката Вселена
в нас се разлистват райските цветя.
Прекрасно е, че си повярвал в мене!
Че вече знаеш - аз това си ти!
Внедрил си ме сред сенките надменни,
да чуеш мързела им как свисти...
Косата му е дълга, руса, права,
очите му са сини с леден глас.
Стреми се правдата да заглушава,
не знаейки, че ти, това съм аз!
Днес мракът, който удря светлината,
натисна копчето на бумеранг-
божествен бумеранг със сила свята,
наказваща подлеца обигран.
Със теб, любов, сме много търпеливи.
От птичи поглед виждаме света...
Лъчите, знаеш, при лъчи отиват...
На мрака-точка! Той се насвистя!

19.03.2017, 6,41ч.

Със теб любов

1483. РОДЕН СИ ДА ДОСТИГНЕШ ВИСИНИТЕ!

Отново битка...Мракът гледа остро.
Но твоят дух е с непреклонна воля.
На рицар достолепен кръста носиш,
спасявайки от злото дните болни.
Душите, към каторга приковани,
зоват за помощ мощната ти сила,
родееща се с приказни титани,
способна да пребори и годзили.
Видях на твоите победи знака!
Те всички ще са съдбоносно важни.
Ще завали в пустини дъжд очакван
да утолява планетарни жажди!
България ще блесне възродена,
над нея ще вали манна небесна.
Ще тържествува цялата вселена,
омаяна от херувимски песни...
Затуй си рицар, за да побеждаваш.
Роден си да достигнеш висините!
С божествен ген е звездната ти слава,
даряваща живота с дни честити!


5.12.2006, 6,55ч., Свети Сава.
Добро утро, ореолни сияния, които правите живота ми красив и осмислен.
Всичко във вас е поезия, блянове и устремен към хармонията дух с неговата нежна прегръдка в обятията на божествената любов.
Ако посвещавате дните си на всяко златно покълване в душите на обичните хора, непременно ще усетите наслада от  самораздаването. И грейналият в далечината вечен живот ще се превърне в реалност!
ОБИЧАМ ВИ <3 -="" br="" nbsp="">Нека не забравяме, мили мои, че нашият общ път води към високите духовни пространства на живота.
Грейте  и щедро раздавайте лъчите си на премръзналите в своята самотност и безцелност хорица, които имат нужда от топлината на вашата грижовна обич.
Защото ние с вас не сме родени за да ядем и преяждаме с богатства и с разгулни преживявания. Не сме родени за да си останем на ниво животински сексуални нагони, не сме родени да вегетираме и да живеем  ден за ден, търсейки на работата лекото, а на хляба мекото.
Ние с вас сме специални!  И това ни задължава да греем ежедневно с добродетелите си, които да прилагаме при всеки удобен случай, за да даваме пример на своите деца още от люлката им. Длъжни сме да воюваме чрез светлината си с ледения мрак, който си е поставил за цел да ни превърне в консуматори без висши цели за преобразяване на света. Длъжни сме да пробуждаме спящите души, за да спрат да преяждат с  химизирани храни, които смъкват духовното ниво на човечеството до кота нула. Длъжни сме да прогонваме тъгата, сеещи вяра и надежда, за да не потъмняват от отчаяние очите на  иначе свестните, но лутащи се в безизходица хора, които още не знаят в името на какво живеят, гледайки през сълзи как лесно се разболяват и отлитат към небитието дечицата им.
Ето, това е нашата обща мисия - да отворим очите на спящите!
Аз го правя,  разпространявайки от тъмни зори  хилядите стихове, пълни с истини, които небето пише чрез ръката ми от години. А вие? Вие споделяте ли в своите фейс-страници  тези послания, които ви давам безплатно и с любов  всеки божи ден? Разпространявате ли ги сред вашите приятели, или просто  изпитвате наслада от прочетеното, запазвайки я за себе си и само за себе си?
Имате ли представа как ще започне морално да се променя света, ако на всяка ваша фейс-страница  започнат ежедневно да се появяват  тези стихове с тяхната пробуждаща душите светлина? Минало ли ви е през ума, че ФЕЙСБУК не се е появил случайно и че неслучайно е измислен от БЪЛГАРИН?
Мили мои сродни души...Фейсбук има своя безценна мисия - да разпространява тази поезия, спусната свише, която не е моя, а е послание от Нирвана - най-мощната божествена светлина, която има за задача да направи света едно благословено място за живеене - без войни, без омрази, без егоизъм и ниско ниво на съществуване.
Замислете се върху това, което днес споделям с вас.
Просто дойде времето да се заловим мъжки с тази върховна задача - облъчването на всички хора с лъчите, които ще ги направят по-добри и по-мъдри.

1482. НЕКА ЧУЕ СВЕТЪТ...

На теб, слънце!
---
Ти си моят божествен кристал!
Ти си всичко, което обичам!
Нека чуе светът озверял -
в теб живее космическа личност!
Щом се радваш, животът блести.
Щом тъгуваш, небето е сиво.
С ураганската мощ си на ТИ
и с библейската святост се сливаш.
Ти за висши дела си роден,
затова си безмерно човечен.
Ти си рицарят, врекъл се в мен -
златен ключ към мечтаната  вечност.
Ти си мост между студ и звезди.
Ти си огън за всяко огнище.
Твойта благост живота роди -
онзи, който смъртта ще разнищи!
Ти си мъдрост, всемирна любов,
изгрев златен, обичан и свиден.
Ти си ОГЪНЯТ с поглед дълбок,
дал небесни везни на ТЕМИДА!

24.11.2006, 10,31ч.

1481 . КЪМ ВИСИНИТЕ НА ПАСКАЛ

Връх мечтател, връх самотник,
стъпил на пиедистал...
Есенно красив и кротък,
ни посреща връх  Паскал.
Ноемврийско слънце блесва
в тайнствените му очи.
Нежна херувимска песен
в листопада му звучи...
Пътят ни се губи горе
в царствената висина.
А в сърцето на простора
златна струна зазвъня.
Волна птица се превръща
в устрем на копнеж крилат.
И се слива твойта същност
с мъдрия божествен свят.

19.11.2006, 6.02ч.
Рожден ден на дядо ми Методи - светла му памет.
Рожден ден и на братовчедка ми Кръстана!

1480. НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ ЗНАЕШ...

Коя жена без ропот би приела
с теб да дели товара ти отвъден?
Коя жена би влязла с крачки смели
на твойте карми в змийския развъдник?
Коя жена, от звяра в теб ранена,
не би могла и с дъх да те обиди?
Коя жена, забравила да стене,
възпява твойта мисия завидна?
Коя жена?...Надявам се, че знаеш.
Наясно си, че чудеса ти нося
с любов, взривена от копнеж безкраен,
към теб вървяла по жарави боса...

18.11.2006,9,46ч.