В ЛИЛАВО-РОЗОВО ТУПТИ СЪРЦЕТО...
В ЗЛАТИСТО УТРИНТА ТИ Е ОГРЯНА...
СЛЕД МРАКА БУДНА ТИШИНА ПРОСВЕТВА...
СТУДЪТ ДАЛЕЧЕ НЯКЪДЕ ОСТАНА.
ХАРМОНИЯТА С ОБИЧ ТЕ РАЗНЕЖВА.
И ЛЮБОВТА НЕБЕСНО СЕ УСМИХВА...
ДОКОСНАТ ОТ ВЕЛИКАТА БЕЗБРЕЖНОСТ,
РИСУВАШ ХОРИЗОНТА С ЧУДНИ ЩРИХИ...
ОТ ТИШИНАТА ОГНЕН СВЯТ ИЗВИРА
И ТИ ОТПИВАШ ЧУДОТВОРНА РАДОСТ.
ПОКОЯТ, СТАНАЛ ВДЪХНОВЕНА ЛИРА,
ПРОГОНВА МИСЛИТЕ, ТАКА ДОСАДНИ...
И ИЗГРЕВЪТ НА НЕЖНОСТТА С РЪЦЕТЕ
ОБЛИЧА ВСИЧКО В БЛЕСНАЛИ ОДЕЖДИ...
ПОНАСЯТ НИ НАГОРЕ ЧУВСТВА СВЕТЛИ.
ЛЮБОВ, КЪМ ВЕЧНОСТТА ЛИ НИ ПОВЕЖДАШ?
21.12.2006, 7ч.19мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар