1056. ЛЮБОВ, ВОЛНА КАТО ЛЕБЕД.../25 декември/

НЕБЕСЕН ЛЪЧ В ПОКОЯ НЯМ ПРОСВЕТНА...
ПОД ТВОЯ ПОКРИВ Е ТАКА УЮТНО!
ЗАД ОБЛАЦИ - НАДИПЛЕНИ ПЕРДЕТА-
НАДНИЧА ПЛАХО ВЛЮБЕНАТА УТРИН...
ОТ ЗЛАТНИЯ Ѝ ИЗГРЕВ ЛУМВА ПЛАМЪК,
КРАСИВ КАТО МИРАЖ С ДУША СВЕНЛИВА.
И ЛЮБОВТА НИ СТАВА СВРЪХ-ГОЛЯМА,
ЛЪЧИТЕ Ѝ С БЕЗКРАЙНОСТТА СЕ СЛИВАТ...
ПРЕКРАСНО Е, ЧЕ СНОЩИ ПОБЕДИХМЕ
МЪГЛИТЕ, СЪСКАЩИ В СЪРЦА БЕЗБОЖНИ,
ЧИИТО КЛЕТВИ ВЕЧЕ СТЪПВАТ ТИХО...
ДАНО ДА СПРЕШ, ЛЮБОВ, ДА СЕ ТРЕВОЖИШ!
ЩЕ ВЪРЖА С ПРИМКА СТРАХОВЕТЕ ТЕЖКИ,
УБИВАЩИ ОТ ПАМТИВЕК ЧОВЕКА.
ВИХРУШКАТА МИ ВЧЕРА ГИ ПРЕСРЕЩНА -
ТАМ ГИ ЗАПРАТИ, ДЕТО СТОН ОТЕКВА.
ОТКАКТО СЕ СДОБИХ С ВЪЛШЕБЕН ОГЪН,
С НЕОПИСУЕМ ПАТОС ГИ ИЗГАРЯМ.
ЩЕ ГИ ПРЕВЪРНА В ПЕПЕЛ!...ЗНАМ, ЧЕ МОГА!
ДА ЧАКА БУМЕРАНГ НА ЗЛОТО ЗВЯРА.
РАЗПАЛВАМ ПЕЩ В ПЛЪТТА СИ ОТ ГОДИНИ...
КОПНЕЯ СТУДОВЕТЕ ДА ИЗТРЕБЯ!
И ЕТО - ДНЕС СМЪРТТА ОТ СТРАХ ЗАСТИНА!
А ТИ, ЛЮБОВ, СИ ВОЛНА КАТО ЛЕБЕД!


25.12.2006, 8ч.08мин.