1146. ЗА ДА ПРЕКРАЧИМ ПРАГА НА МЪДРОСТТА.../19дек./

Когато стигнем до върховното си духовно извисяване, когато сме в Нирвана с нейните способности да прави чудеса чрез нас, тогава идва истинската любов, независимо на колко години сме. Да не забравяме, че тя ще дойде, за да премахне като с магическа пръчка болестите, белезите на старостта и смъртта, дебнеща ни наоколо. Защото истинската любов е нашата вълшебна фея, реално съществуваща. Казвам го от позицията на човек, направил много големи чудеса в живота си, идващи от Нирвана, отключена в гените ми, благодарение на светлината, която от разстояние ми изпраща моята звездна половина

Тим Скайлер.

Мари Хигелс

---

На моя рицар!

Да можеш да обичаш така, както умее да обича светлината,

значи да си се научил да виждаш незримото.

Да можеш да прощаваш грешките на ближния,

това е знак, че идва златната река в любовта ти.

Да можеш да се гордееш с мъката

и с разочарованията си,това е вече мъдрост.

Разбрах, че днес съм по-добра от вчера,

защото повече не се страхувам

от самотното бъдеще

и от тъгата, която ти би ми донесъл.

Приемам раздялата,ако тя ще научи другите,

да осъзнаят градивната същност на очакването.

Приемам сълзите,

защото те са част от времето, в което си се родил ти.

За да прекрачим прага на мъдростта,

е нужно да забравим кои сме сега,

много пъти да си припомняме кои сме били

и винаги да вярваме кои ще бъдем.

Никоя любов не бива да започва с лъжа.

Защото любовта е цъфтене.

А кое цвете обича тъмнината?

Ако се обречеш на едно нежно покълване,

сигурно ще научиш много за тайните на себераздаването.

ОБИЧАЙ МЕ!

И няма никога повече да ти позволя

да се съмняваш в чувствата на тревата,

когато я стъпкваш в своята слепота.

ОБИЧАЙ МЕ!

За да разбереш, защо бях така упорита,

докато те търсех в света на дивите цветя и треви.

ОБИЧАЙ МЕ!

За да узнаеш, как една среднощна мичиганска трагедия

може да се превърне в прошка.

Аз не съм жена. Птица съм -

бяла и свободна.

И не обичам сенките от миналото.

Но вместо да се страхувам от тях,

ги обвивам в сияния.

Защото всеки страх е колебание,

а колебанието е нож за любовта.

Най-сетне видях невидимото в теб

и се превърнах в лотос!

19.12.1990, Берлин.

Когато падна стената и двете половини на Германия се обединиха в едно цяло, бях поканена на празничната вечер в нашето посолство и пихме шампанското на ПОБЕДАТА!
Така получих негласно признание, задето работех под небесна диктовка доста време за това обединение! Докато живеех в посолството, много преди събитието, бях заявила, че съвсем скоро обединение ще има! Тогава един от дипломатите в присъствие на свои колеги категорично отказа да повярва. И се изсмя - финансите на двете Германии не били готови за сливане. Но скорошните събития казаха друго... 

---

В тази лирична проза  става дума за онези няколко специални мъже, степени на Тим Скайлер,влезли и оставили трайни следи в живота ми чрез своята любов, мъже-чудовища, но и притежаващи някои от духовните черти на моя звезден рицар, мъже, които в слепотата си ме стъпкваха като трева, устремена към спящото слънце в сърцата им. Моята роля бе да пробуждам красивото в тях и да подавам тези лъчи на истинския Тим през пространството, удряна от зверовете, разплаквана, но ставаща все по-силна и уверена в битките си с мрака в плътта им. Така растях и се превръщах в грейналата жена, за която моят любим копнееше. Той също е трябвало, воден от неистовия си копнеж по мен да

преодолява красиви влюбени хиени, разни суетни и алчни особи, мои черни двойнички, маскирали истинската си егоистична същност зад част от добродетелите ми. Всяка негова победа над злото и фалша в тези жени е необходимото условие, за да ме срещне мен, истинската. И да започне поредица от чудеса, родени от нашата красива вечна любов.

----