Ето ни с моята слънчева Тереза от Италия - голямата любов на сина ми...
Винаги ще бъда като майка-орлица за тях! Да му мисли злото, ако се помъчи дори само с мислите си да ги нападне! Ще съм безпощадна!
На снимката изглеждам уморена, защото от месеци работя нон-стоп и денем, и нощем с енергиите на хората от фейса, както и на правителството. Хилядотонна маса от отрицателни енергийни потоци минават през тялото ми, което е безкрайно тежко и би отчаяло всеки оптимист, но не и мен! Знам, че много скоро ще изгрее и на моята улица развиделяването - предвестник на най-победоносния изгрев в живота ми.
Вярвам го и в името на това съм се закотвила към тази дългогодишна каторга, отричайки се от личен живот /през последните две-три години/, от обикновените житейски удоволствия, от прахосването на времето си по разни заведения и компании. Просто не виждам смисъл в тази инерция на обикновения човешки живот, който е без смисъл и без посока. Предпочитам да живея в изолация и само чрез телефона и чрез фейсбук да контактувам с хората. Предпочитам да усещам върховната наслада от факта, че съм се посветила на най-благородната мисия - на спасяването на духовността в нашата родина и на вливане на мъдрост в главата на държавните ни мъже и жени по телепатичен път.
Siyka Hristova:
Изглеждаш сияеща, не уморена
Мари Хигелс:
Защото съм щастлива, но определено има умора, която се долавя в образа ми...Ще мине...Тия дни много работих, страшно много...Днес за пръв път видях енергията си - малко преди да отидем на сладкарница със сина ми и с Тереза. Пред погледа ми въздухът трептеше като през юлските жеги /а у дома няма включено отоплително тяло/ и насред това трептене блещукаха хиляди бели светулки, блестящи точици - това са фотоните от незримия ореол на духовния човек, който е във високите етажи на Нирвана. Толкова е красива това, което виждам около себе си и такава наслада изпитвам!...Разказах го на сина ми и на малката ми принцеса - те бяха изумени...После им разказах как съм имала първите си цветни видения именно в Италия - във Венеция и във Верона, а след това в България. Но днес това не беше видение - беше реалност - виждам аурата си!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар