неделя, 26 юли 2015 г.
1419. СЛЪНЧОГЛЕДЪТ И МОИТЕ ИЗГРЕВИ...
Ти разцъфтя - имаш корона златна...
Целуна изгрева ми с поглед блеснал.
И вгледан на доброто в синевата,
с усмивка се дивиш на птичи песни...
Дали разбра, че всичко си за мене? -
Живот благословен, любов лъциста,
копнежи тихи, утринно цъфтене
и стих изливащ се на прима виста ...
Така те чаках!...Да изгрееш исках
в небето на самотността голяма,
която ме превърна в храм, орисан
света да чистя от рогати драми...
Обичам те, мой огнен слънчогледе!
Прекрасно е, че си с неземни страсти!
Чрез тях в студени дни пламтящо гледаш
как водя битки със лъжи опасни.
Подкрепяш ме, макар и мълчаливо -
от теб извира сила необятна...
Тя с моя ген завинаги се слива,
за да спасим от Злия дух Земята.
Прекрасно е да чувствам, че те има,
омаяна от твоето цъфтене.
С размах на Гог рисувам те със рими,
а ти целуваш изгревите в мене...
27 юли,2015,8ч.
-----
Гог - великият холандски художник Винсент ван Гог, нарисувал
своите грейнали "Слънчогледи"...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар