ЛЮБКА ЙОНЧЕВА:
За теб, Мари:
Ще дойде звездният час!
Над тъмнината, на бял Пегас,
подобно лебед, биещ със крила,
стремително сияещ, вестител в огнени доспехи
ще озари небето!
---
Мари Хигелс:
Много трогателно и искрено ми прозвуча...Благодаря, слънчева Лю! Нямам думи!
---
Любка Йончева Мари Хигелс
Eдин плах опит да се приближа малко до твоето звучене. Разбира се, далеч съм от искрящите поетични слова. Пишех стихчета в детска възраст, но след това ме обсебиха страсти да бъда пълна отличничка и се вихрех в много посоки.
Но никога не изоставих поезията, по завет от баба ми. Стотици
стихотворения от нашите класици са още в паметта ми. И не престава да ме
вълнува до днес. Усмихнат ден, Мари!
Мари Хигелс
Някога като бях в 5-ти до 8-ми клас, моят пастрок ме увлече по поезията и играехме на литературни игри, в които, който каже повече стихове на изуст без да спира, а като поредица от великолепна поезия, той е победител в играта - майка ми засичаше времето...После получаш голям шоколад "Крава" /най-хубавия по българския пазар тогава/...Сега в паметта ми има стотици стихове и няма никога да ги забравя. Дори учех огромни пасажи от "Илиада"-та, учех Вапцаров, Пеньо Пенев, Димчо Дебелянов с неговата
Аз искам да те помня все така -
бездомна, безнадежда и унила.
В ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила...
Когато постъпих в техникума и дойде часът по литература за Дебелянов, изключително емоционалният ни учител Цветанов попита дали някой знае нещо за Димчо Д., аз вдигнах ръка и разказах за любовта на поета с неговата Иванка-Звънчето, която се разболяла от туберкулоза и как той, отчаян, отишъл на фронта самоубивайки се по този начин...После учителят ме попита знам ли това стихотворение и аз го изрецитирах - целият клас ми ръкопляскаше. Така спечелих сърцата им. А учителят просто се влюби в мен и много ми досаждаше през следващите години. Дори дойде у дома и се опита да ме изнасили, но аз мъжки се борех, докато го изхвърлих навън.
Обичам те, скъпа Лю! Продължавай да пишеш - поезията е богиня, която ни дарява с нови небеса и с благодати!
Снимката ми е от оня специален период в живота ми, когато обикнах поезията и прописах свои стихове.
18.03.2017.
Някога като бях в 5-ти до 8-ми клас, моят пастрок ме увлече по поезията и играехме на литературни игри, в които, който каже повече стихове на изуст без да спира, а като поредица от великолепна поезия, той е победител в играта - майка ми засичаше времето...После получаш голям шоколад "Крава" /най-хубавия по българския пазар тогава/...Сега в паметта ми има стотици стихове и няма никога да ги забравя. Дори учех огромни пасажи от "Илиада"-та, учех Вапцаров, Пеньо Пенев, Димчо Дебелянов с неговата
Аз искам да те помня все така -
бездомна, безнадежда и унила.
В ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила...
Когато постъпих в техникума и дойде часът по литература за Дебелянов, изключително емоционалният ни учител Цветанов попита дали някой знае нещо за Димчо Д., аз вдигнах ръка и разказах за любовта на поета с неговата Иванка-Звънчето, която се разболяла от туберкулоза и как той, отчаян, отишъл на фронта самоубивайки се по този начин...После учителят ме попита знам ли това стихотворение и аз го изрецитирах - целият клас ми ръкопляскаше. Така спечелих сърцата им. А учителят просто се влюби в мен и много ми досаждаше през следващите години. Дори дойде у дома и се опита да ме изнасили, но аз мъжки се борех, докато го изхвърлих навън.
Обичам те, скъпа Лю! Продължавай да пишеш - поезията е богиня, която ни дарява с нови небеса и с благодати!
Снимката ми е от оня специален период в живота ми, когато обикнах поезията и прописах свои стихове.
18.03.2017.
Няма коментари:
Публикуване на коментар