1596. ВСЕ ПАК СИ РИЦАР НА МОЯТА ВЯРА.../3.01.2020/

На теб, който сееш златни семена в сърцата
и ги адресираш до любовта ми!
---
Любими, къде си? Ела, помогни ми!
Наблизо бушуват гигантски вълни.
Море от емоции, клетвено зимни,
мисловно ми шепнат: "Удавник стани!"...
Защо своя егос в кумир си превърнал?
Защо се смаляваш пред хитрия студ?
Защо любовта ти е с образ посърнал
и мълком ме хвърля на вятъра луд?...
Стани най-накрая спасител всесилен,
пред който пиратите свиват платна.
Стегни рамене - грей магически, мили.
По тези лъчи в стихнал миг те познах.
Все пак ти си рицар на моята вяра.
Все пак си нежност в любими очи
Все пак чрез тебе злините изгарям.
Бях с теб сто живота...Знам, че личи...
Сега ни е време да бъдем мащабни.
Да бъдем  с крила, устремени напред.
Човекът посредствен животът го грабва
и го захвърля там - при нечия смет...
Сметта е дошла от кармичните сенки,
които оставят  погрешни следи.
Чуй, скъпи, зова на творбите нетленни -
вселената точно за нас ги роди.
Те с огън отключват любов чудоносна
и гени безсмъртни - с божествена страст.
Светът е отчаян и в храма изпросва
на чудото знака, изгрял мощно в нас...

3.01.2020, 9,51ч.