1615. ЧУДОТО С "МЪРТВАТА" РЪКА НА ЕДНА ГЕРМАНКА /1994г./

Сега ще ви разкажа нещо, за да се убедите как внезапно се появяваха
чудесата в моята практика на енерготерапевт.
САКАТАТА ДЯСНА РЪКА НА ЕДНА ОКОЛО 50-ГОДИШНА
ГЕРМАНКА ОЖИВЯ ПО МНОГО ШОКИРАЩ НАЧИН, СЛЕД КАТО
ВСИЧКИТЕ Ѝ СТАВИ- ОТ ВЪРХОВЕТЕ НА ПРЪСТИТЕ ДО РАМОТО,
БЯХА АБСОЛЮТНО НЕПОДВИЖНИ И ПРЕДСТАВЛЯВАХА
ОГРОМНИ ВКОСТЕНЕЛИ БУЦИ. А ДЪЛГИТЕ КОСТИ НА РЪКАТА
БЯХА КАТО ДВЕ ТЪНКИ ПРЪЧИЦИ, ПОКРИТИ САМО С КОЖА,
БЕЗ НИКАКВА ПЛЪТ. ГРОЗНА КАРТИНА!
Когато започвах сеанса, представа си нямах какво предстои да се случи
след два-три часа. Първо подготвих цялото тяло чрез шиацу - жената
седеше на стол пред мен. После, най-неочаквано и за двете ни,
дойде чудото и то по доста сензационен начин. Дланта ми в
продължение на половин час, а може и повече да е било, просто
се залепи върху ПЕТИЯ И БЛИЗКИЯ СЕДМИ ШИЕН ПРЕШЛЕН,
като започна силно да ги загрява, а в това време аз медитирах.
Не след дълго ме обля огромна горещина, идваща от диафрагмата ми.
На жената, очевидно, също ù стана горещо - бузите ù се зачервиха.
ИЗВЕДНЪЖ, САКАТАТА РЪКА, КОЯТО ДОПРЕДИ СЕКУНДА
ВИСЕШЕ БЕЗЖИЗНЕНО КАТО ЕДНА МАСИВНА ЛЕДЕНА ВИСУЛКА,
ПОМРЪДНА, ТРЪГНА САМ-САМИЧКА ЛЕКО НАПРЕД, СПРЯ ЗА
МИГ И ЗАПОЧНА СЪВСЕМ БАВНО ДА ПРАВИ ГОЛЕМИ КРЪГОВЕ:
ИЗДИГНА СЕ ДО ПРЕД ГЪРДИТЕ, ПОСЛЕ НАГОРЕ, ВСТРАНИ И
ПАК НАДОЛУ. ВЪРТЕШЕ СЕ БАВНО И ВЕЛИЧЕСТВЕНО,
НЕПРЕКЪСНАТО, БЕЗ КОЛЕБАНИЕ. ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ АЗ
НИЩО НЕ ПРАВЕХ - САМО НАБЛЮДАВАХ ШОКИРАНО, А
ДЛАНТА МИ ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА ПРИТИСКА ПРЕШЛЕНИТЕ
НА ШИЯТА КАТО ЗАКОВАНА /НЕ МОЖЕХ ДА Я ОТКЪСНА ОТ
ТЯХ- ПРОБВАХ, НО НИЩО НЕ СЕ ПОЛУЧИ/ И НЕ СПИРАШЕ
ДА ГИ ЖАРИ С ОГЪНЯ СИ. СТАРТОВАТА СКОРОСТ НА
РЪКАТА БЕШЕ СЪВСЕМ СЛАБА, НО СЕ УСИЛВАШЕ ТАКА,
ЧЕ НАКРАЯ СЕ СТИГНА ДО БЯСНО ВЪРТЕНЕ. НАЧАЛНИТЕ
ДВИЖЕНИЯ БЯХА СЪПРОВОДЕНИ СЪС СТРЯСКАЩА
ПУКОТЕВИЦА - ВСЕ ЕДНО, ЧЕ СЕ ПРОПУКВАТ СТАРИ ЛЕДОВЕ,
НАГРЯВАНИ ОТ ЛАЗЕР. ВКОСТЕНЕЛИТЕ БУЦИ ПО СТАВИТЕ
СЕ РАЗТОПЯВАХА ПРЕД СМАЯНИТЕ НИ ОЧИ И ЗАПОЧНАХА
ДА ИЗЧЕЗВАТ, ДОКАТО ВЪРТЕНЕТО ПРОДЪЛЖАВАШЕ.
ФОРМАТА НА РЪКАТА, МАКАР И БАВНО, БЕШЕ ЗАПОЧНАЛА
ДА СЕ НОРМАЛИЗИРА. И СЕГА ИДВА НАЙ-УДИВИТЕЛНОТО!
ИЗВЕДНЪЖ ЗАПОЧНАХА ДА СЕ ВЪРТЯТ ОКОЛО ОСИТЕ СИ
ВСИЧКИ СТАВИ И СТАВИЧКИ НА РЪКАТА ЕДНОВРЕМЕННО,
КАТО ПО КОМАНДА! БОЖЕ! ВТРЕЩИХ СЕ! НЕ ВЯРВАХ НА
ОЧИТЕ СИ, ЧЕ ТОВА СЕ СЛУЧВА! ВСЕ ЕДНО ГЛЕДАШ КРАЙНИК
НА РОБОТ С НАВИТА ПРУЖИНА, НА КОГОТО ВСИЧКИ ЧАРКОВЕ
КАТО ПОЛУДЕЛИ СЕ ВЪРТЯТ В РАЗЛИЧНИ ПОСОКИ И - АХА-
ЩЕ СЕ РАЗПРЪСНАТ НАОКОЛО. ТАЗИ ГЛЕДКА НАПРАВО СИ БЕШЕ
УЖАСЯВАЩА! ВСЕ ПАК СТАВАШЕ ДУМА ЗА РЪКА, МЪРТВА
ДО ПРЕДИ МАЛКО И ОЖИВЯЛА ПО ЕДИН ТОЛКОВА ФРАПИРАЩ
НАЧИН! ДАВАМ СИ СМЕТКА, ЧЕ НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА
ЧОВЕШКИ РАЗУМ, СПОСОБЕН ДА ИЗВЪРШИ ТОВА, КОЕТО
БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТЛИНА, НАРЕЧЕНА НИРВАНА, ОСЪЩЕСТВИ,
ИЗПОЛЗВАЙКИ ТОПЛИННОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И НА ДЛАНТА,
И НА ЦЯЛОТО МИ ТЯЛО. ИМАХ ЧУВСТВОТО, ЧЕ СЪМ В ПЕЩ -
ТОЛКОВА ГОЛЯМО НАЖЕЖАВАНЕ УСЕЩАХ В ДАДЕНИ
МОМЕНТИ. НАБЛЮДАВАХ КАК, ПРИЛИЧАЩАТА НА "ПРЪЧИЦА"
РЪКА, НАБИРАШЕ СКОРОСТ НА ВЪРТЕНЕ И КАК СЕ НАПЪЛВА
С ТЕЛЕСНИ ТЕЧНОСТИ. В СЪЩОТО ВРЕМЕ С ДЛАНТА СИ
УСЕЩАХ, ЧЕ ГЪРБЪТ НА ЖЕНАТА СЕ ДВИЖИ НАГОРЕ- НАДОЛУ
КАТО РАЗТОПЕНА МАГМА. ГЛЕДАХ КАТО ВЦЕПЕНЕНА. ТОВА
В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ БЕШЕ ТИПИЧЕН ЧОВЕШКИ ГРЪБ!
ТОЗИ ТУК СЕ ДВИЖЕШЕ! ВСЕ ЕДНО, ЧЕ ЗЕМНИ ХЪЛМОВЕ
ОЖИВЯВАТ И СЕ ПРЕВРЪЩАТ В МОРСКИ ВЪЛНИ, КОИТО СЕ
СПУСКАТ И ИЗДИГАТ. А В ДЪЛБОЧИНАТА ИМ ДОЛАВЯХ
НЯКАКВИ УСУКВАЩИ СЕ СЛОЖНИ ДВИЖЕНИЯ. КАТО ЧЕ
СЕ РАЗПЛИТАТ СКУПЧЕНИ НА МНОГО КЪЛБА ЗМИИ. ОТ
ВРЪХЛЕТЯЛОТО МЕ ОГРОМНО ВЪЛНЕНИЕ БЯХ КАТО ЗАМАЯНА.
СЕТИВАТА МИ СЕ ИЗОСТРИХА ДО КРАЕН ПРЕДЕЛ И
ВЪЗПРИЕМАХ НЕЩАТА НЕРЕАЛНО ИЗБИСТРЕНО, ОТЧЕТЛИВО
ДО ПРЕЦИЗНОСТ. ГЛЕДАХ И УСЕЩАХ ГЪРЧЕНЕТО НА ТОЗИ ГРЪБ,
СЪПРОВОДЕНО С РОБОТИЗИРАНИТЕ СЛОЖНИ ВЪРТЕЛИВИ
ДВИЖЕНИЯ НА РЪКАТА И НА ВСИЧКИТЕ Ѝ СТАВИ, ВИЖДАХ Я
КАК СЕ ПЪЛНИ С ТЕЧНОСТИ И ДОБИВА НОРМАЛНА ФОРМА,
СЛУШАХ ГОЛЕМИЯ ПУКОТ НА ХРУЩЯЛНИТЕ Ѝ ОБРАЗУВАНИЯ,
КОИТО СЕ ТОПЯХА КАТО ЛЕД ПОД ЖАРЕЩО СЛЪНЦЕ И
ТРЕПЕРЕХ ПО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СТРАНЕН НАЧИН. ТЯЛОТО
МИ В ОПРЕДЕЛЕН МОМЕНТ БЕШЕ ЗАПОЧНАЛО СИЛНО ДА
ВИБРИРА КАТО ГЕНЕРАТОР. ДОРИ ТОГАВА ТОЧНО ТАКА
СИ КАЗАХ - "АЗ СЪМ ГЕНЕРАТОР НА ЕНЕРГИЯ!". ПОЧТИ ПРЕЗ
ЦЯЛОТО ВРЕМЕ И ДВЕТЕ С ЖЕНАТА ПЛАЧЕХМЕ, ВТРЕНЧИЛИ
РАЗШИРЕНИ ЗЕНИЦИ В ОГЛЕДАЛНАТА СТЕНА ПРЕД НАС -
НЕ ЗНАМ ЗАЩО, НО КАТО ЧЕ НАРОЧНО, ЦЯЛАТА СТАЯ БЕШЕ
ОБЛИЦОВАНА С ОГЛЕДАЛА. ДЛАНТА МИ ПРОДЪЛЖАВАШЕ
ДА Е "ЗАКОВАНА" ВЪРХУ МЪРДАЩАТА ПО ПРИМЕРА НА ГЪРБА
ШИЯ . ПОМНЯ, ЧЕ НАПРАВИХ ВТОРИ ОПИТ, НО ПАК НЕ
МОЖАХ ДА ОТЛЕПЯ ГОРЕЩАТА СИ РЪКА ОТ ПРЕШЛЕНИТЕ.
ТЯЛОТО МИ ПРОДЪЛЖАВАШЕ ДА ВИБРИРА. ИМАШЕ
МОМЕНТИ, КОГАТО ДВЕТЕ С ЖЕНАТА, ПОРАЗЕНИ ОТ ОНОВА,
КОЕТО СТАВАШЕ ПРЕД ОЧИТЕ НИ И ОТ ФАНТАСТИЧНИТЕ
СИ УСЕЩАНИЯ, ИЗДАВАХМЕ ЗВУЦИ НА ПОТРЕС. ТЯ
КРЕЩЕШЕ НА НЕМСКИ, АЗ - НА БЪЛГАРСКИ. БЯХ НАЯСНО,
ЧЕ НЕ Я БОЛИ, ЗАЩОТО ОЩЕ СЛЕД НАЧАЛНИТЕ Ѝ ВИКОВЕ,
Я ПОПИТАХ: "ШМЕРЦ?"/БОЛКА?/ . ТЯ ИЗХЛИПА: "НАЙН!"
/НЕ!/. ТАКА, ЧЕ НЕЙНИТЕ СЪЛЗИ И УЖАСЕНИ ВЪЗКЛИЦАНИЯ
ОПРЕДЕЛЕНО НЕ БЯХА ОТ БОЛКА, А ОТ СВРЪХСИЛНОТО
ПРЕЖИВЯВАНЕ, КОЕТО НИ БЕШЕ ХВЪРЛИЛО В ИСТИНСКИ
ОГНЕН АД ОТ ЕМОЦИИ.
През онзи период провеждах сеансите си в един милионерски дом
на приятели германци /Инге и Ханс/ от Франкфуркт на Майн. В хола
чакаха реда си няколко болни, насядали около голяма маса пред
сладкиши и чай - беше ги сервирала любезната домакиня, която
винаги ме гледаше с грейнало лице. Да не мислите, че плащах
нещо на това семейство? Нищо подобно. Съвсем спонтанно
предложиха да правя сеанси на техни приятели в дома им. Инге
имаше дарба на фотограф-портретист и правеше огромни снимки -
формат А4. Скъп спомен от нея ми останаха няколко гениални
фото-попадения, наред с прекрасната класическа музика, която
мъжът ù осигуряваше като фон за сеансите ми. Затова и досега,
щом чуя Албинони, или Вангелис, или "Лебедово езеро" на Чайковски,
или "Болеро" на Равел, настръхвам от удоволствие, представяйки
си, как работя сред уютния интериор в някоя от стаите на Инге и Ханс.
Най-често предпочитах един кът, застлан с бели китеници и украсен
с произведения на изкуството. Болният сядаше направо на
"пухкавия" под, а аз около него си извивах тялото в някаква
причудлива гимнастика, докосвайки под различни ъгли енергийните
му центрове, за да ги зареждам с фотони /жива вода/ и да изтеглям
от тях натрупаните студоносни нерони.
ДНЕС, ОЗАРЕНА ОТ ОГРОМНА БЛАГОДАРНОСТ И ПРЕКЛОНЕНИЕ
ПРЕД ТЕЗИ ДВЕ АНГЕЛСКИ СЪЗДАНИЯ, ИСКАМ ДА ПРЕКРАЧА
ПРАГА НА ВРЕМЕТО И ДА ИМ КАЖА, ЧЕ ВИНАГИ ЩЕ ГИ
ОБИЧАМ, НЕЗАВИСИМО ОТ РАЗСТОЯНИЯТА И ЧЕ СЪМ
ОБГРАДИЛА СПОМЕНА ЗА ТЯХ В СЪРЦЕТО СИ С ОРЕОЛНА
СВЕТЛИНА! ПОКЛОН!
Но нека сега да се върнем към стаята с огледалната обстановка. След
разтърсващото чудодейно преживяване, двете с 50-годишната женица
влязохме в хола и тя по мой знак високо вдигна съвсем новата си ръка.
Всички гледаха мълчаливо, невярващо и някак вцепенено. Горките,
бяха напълно объркани. Не смееха да помръднат, проследявайки с
очи как жената сяда на мястото си. Представям си, как са слушали
онези наши взривни викове,плач, вопли и как, верни на немската си
дисциплинираност, не са се осмелявали да надникнат в специалната
стая, за да не прекъснат сеанса. В хола настъпи още по-голямо
изумление, когато поставих пред жената чаша с кафе и с жест ù
показах, че трябва да хване дръжката с "новата" си ръка. Пръстите ù
сграбчиха чашата /на това място всички ахнаха/ и без колебание я
издигнаха, поднасяйки я към устните. Жената започна да трепери
като лист. Плачейки, отпи глътка. После обърканият ù поглед
проследи как ръката с лекота оставя чашата на масата. Всичко това
говореше, че нейният мозък се беше включил в играта и безпогрешно
ръководеше движенията на новозадействания крайник.
ЗВУЧИ КАТО НАУЧНО-ФАНТАСТИЧЕН ФИЛМ, НАЛИ?
Жената изпадна в нов, още по-силен шок. Изпищя, хвърли на масата
кутия шоколадови бонбони "Моцарт"с пъхната под панделката
банкнота, БЕЗ НЯКОЙ ПРЕДВАРИТЕЛНО ДА Е ИСКАЛ КАКВОТО И
ДА БИЛО ЗАПЛАЩАНЕ и хукна навън. А ние останахме в стаята
онемели, шокирани, разтърсени.


Мари Хигелс
------
Синът на Инге и Ханс се казваше Томас, женен за лечителката Мария, която бе със 17 години
по-голяма от него. Много се обичаха. Мария бе чудесен човек, лекуваше с кристали и с аромотерапия. Обичах тия двама влюбени, които винаги се държаха за ръка като ученици. Излъчваха невероятно силна любов.