555. ЗА ДА ОСТАНЕМ С НЕБЕТО САМИ.../Мари Хигелс/
На Тим Скайлер!
------
Мъничко още - броени минути...
Мълния блесва. В душата гърми.
Черна прокоба след миг ще се срути
и ще останем с небето сами!
Дъжд се излива с ведро - на добро е!
Времето движи покорна стрелка.
Бясно се мята мигът неспокоен...
Обич, смири се...Не бива така!
Нещо съдбовно, огромно и бяло
златни врати ще отвори пред мен.
Значи, затуй до без дъх съм вървяла -
в храм да пристъпя, с любов осветен!
7.07.1993, 0ч.10мин.,
Света Неделя.
-----
Храмът, това е нашето пречистено
от кармични наслоения тяло.
А светлината в този храм е любовта.
---
556. ТИ СИ РИЦАР С ИСКРЯЩИ ОЧИ! /Мари Хигелс/
Разлюля се завесата димна.
Дреме в трона среднощен кошмар.
Рицар огнен, ела - открадни ме
от двореца на гарвана стар!
Знам, че всичко - и песните птичи,
и вълшебствата ти си създал.
Подир тебе животът подтичва -
оня, дето е правен от кал.
Всички клюнести нощи и зими
озаптяваш с искрящи очи.
Ангел мой! В свят мечтан отведи ме
и на висша любов ме учù!
7.07.1993, 0ч.15мин.
----
557. ВИЖДАМ СИЯНИЕ /Мари Хигелс/
В битките с мрака, любов, ще успея!...
Злото се мята, заклещено в риф...
Виждам сияние... Здрачът на Гея
днес се преражда във изгрев красив.
Кой ни дарява със милост голяма?
Чудо ли стана, че болките мрат?
Свещ ще запаля в сърцето на храма!
С вяра поемам по звездния път!
Искам нагоре към връх да поема,
да ме издигнат незрими крила.
И от лицето на земното бреме
маската демонска с гръм да сваля.
Сред отчаяния снежни ще мога
с обич да стопля мечтателя смел...
Край на прокобите - чу ли, тревого?
Пълна съм с огън до краен предел!
7.07.1993, 0ч.25мин.
--
558. ЗОРАТА В МЕН /Мари Хигелс/
Нежност ли си, няма да те питам.-
Пише го на твоето чело.
Вълчи студ те следвал по петите -
сигурно, ужасно е било!
И при мен не беше никак леко,
но го хвърлях винаги назад.
Чух, как жални гласове отекват
долу там - във Дантевия ад...
Знаех, че си слънце над Синая.
Знаех, че си утро и дете.
Затова за теб отключвам рая!
Затова зората в мен расте!
7.07.1993, 2ч.15мин.--
-----
559. ПРОПЯХА ПЪРВИ ПЕТЛИ /Мари Хигелс/
Спиш...Сладко спиш...Нощта почти преваля...
Беснее вятър - съска с дъх студен.
И нещо в мен се стяга до премала -
ще бъде съдбоносен този ден!
Предчувствие ми казва, че ще бъде.
От вчера заран още го разбрах.
Ще се раздават прошки и присъди
от Буда, от Исус и от Аллах...
Спи, слънце, спи! Нощта е вече наша!
В екстаз запяват първите петли.
Какво, че вън студът се зъби страшно -
това е от безсилие, нали?
7.07.1993, 4ч.20мин.
Навън се вихри ледена буря!
----
---
560. НА ЗАЗОРЯВАНЕ.../Мари Хигелс/
Моя вечна любов, събуди се!
Поразтъркай очи, прогледни!
Хоризонтът е нещо възкисел.
Вятър духа от всички страни.
А небето е просто олово.
Да се чудиш и маеш - защо?
Ранобудно божествено слово
във душата намира простор...
Моя звездна любов, отвори ми -
чакам вън пред студения праг.
Аз съм изгревът нежно интимен,
скитал в мрака немил и недраг...
7.07.1993, 6ч.50мин.
-----
561.ЗМЕЙ ОТ ЛЕГЕНДИТЕ /Мари Хигелс/
Мрак върлува...До смърт е студено!
Жарък юли, къде си се скрил?
Вятър луд ли, Земята ли стене,
или спомен, до болка унил?
Не приключи ли зимната драма?
Този студ е ужасен нахал!
Кой ли?...Кой срещу нас го подмами?
Кой на трона ръмжи оскотял? -
Змеят стар от прастари легенди,
сложил маска с лице на човек.
Пълни с лед са очите червени.
В упор стреля вампирът проклет!
Вече зная защо е студено -
от нощес той е смъртно ранен!
Капе ужас от змейските вени...
Всъщност - хубав е днешният ден!
7.07.1993, 10ч.55мин.
Вече му се вижда краят на червения гнет, този съскащ змей, опасен за живота и за здравето на хората, който
с лъжите си превръщаше българите в окаяни роби на труда в продължение на дълги години. Алчността и егоистичната същност на въпросния звяр е способна да доведе нацията до абсолютен колапс - както икономически, така и духовен.
---
562. ОКЕАН ОТ СВЕТЛИНА /Мари Хигелс/
Ще рисувам с размаха на Гоя
изродени души и тела.
Ще рисувам на мрака копоя,
който смъртно света разболя.
Искам всеки да види платната -
да се помни какво е било!
Ще раздавам картини безплатно -
те са меч за вселенското зло.
След това ще отида в Синая
и във храма ще се поклоня
пред мъдреца, от огън изваян,
дал ми цял океан светлина!
7.07.1993, 11ч.35мин.
----
563. ЗНАКЪТ НА ТЕМИДА /Мари Хигелс/
ТИШИНАТА е просто измама,
ако идва от празни очи.
Злото шири се, дума да няма.
В блатна кал то щастливо квичи.
ПЛАНИНАТА е с дух, дълго чакан -
като някой небесен юнак,
който гордо понесъл е знака -
на Темида възмездния знак.
САМОТАТА излъчва магия.
В нея юлски надежди цъфтят.
Обич звездна, ела - измъкни я
от капана на земния ад!
7.07.1993, 12ч.10мин.
-----
564. ГРАЧАТ ГАРВАНИ /Мари Хигелс/
Божичко - гарвани! Пак ли дойдоха?
Грозна зараза ли ги наплодù?
Някой запсува...Навярно пройдòха,
пръкнал се от каруцарски среди.
Сенки шушукат, че пак съм самичка.
Празна, нощта от болка кънти.
Вярвам, надявам се, че ме обичаш...
Лъч мой сънуван, видях те почти.
Знам, че ме чакаш в най-светлата ложа
и ми посочваш най-прекия път...
Идвам през тръни, през думи безбожни.
Гарвани грачат...Кога ли ще спрат?
7.07.1993, 12ч.40мин.
-----
565. ПРИСЪДА ЗА ИНКВИЗИТОВА /Мари Хигелс/
Не се измъквай, сине на Лойола!
Свали си кръста, виснал на гърдите!
Лъжата ти е на площада гола,
а съвестта ти в тъмното залита...
Какво говоря? Ти и съвест?- Смешно!
Безсъвестно жесток, иезуùте,
да знаеш, че си повече от грешник!
Разпнà Христос, а лъжеш упорито,
че някой друг голготен Кръст измислил,
че този някой уж се пържел в ада,
пък ти си бил чрез изповед пречистен,
помагал си, грехът да се разпада...
Какво нахалство! Иде ми да кресна!
Потръпват чувствата ми от погнуса!
Остана си завинаги безчестник!
Затуй присъда висша ще те сдруса!
7.07.1993, 13ч.30мин.
Присъдите ги издава небето, чиято светлина пише чрез ръката ми...
-----
566. НЕ ВЯРВАЙ НА ФАЛША /Мари Хигелс/
На моя любим!
Напук на злото, лаещо по тези,
които търсят светлината вечна,
великата любов в сърцата влезе,
зареждайки ги с благост и с човечност.
Недей да вярваш на фалшиви длани
и на очи, които зеят празно,
че лоша болест можеш да прихванеш,
разлагаща духа като проказа.
Това е болестта на лицемера
и на лъжеца, светове погубил.
От страх за тебе, ден и нощ треперя.-
Пази се от поквара с нагла хубост!
Остава още малко...Сред покоя
за теб венец от чудеса ще сплитам.
Далече от кошмарите на Гоя,
ще сме любов сред звездната обител!
7.07.1993, 14ч.
-----
567. ТАЛИСМАНЪТ НА НЕБЕТО /Мари Хигелс/
На теб, любов!
Ще бъдем сила с ореолност зрима...
На трон ще грее утринта красива.
Търпение ли? Знаеш, че го имам.
Вървях към теб през тръни и коприва.
Научих се да съм сълза стаена,
за да надхитрям злоби и ехùдни.
Насред злини, полярно вледенени,
превръщах се във твое слънце свидно.
И стана чудо... иде ми да литна!...
Ти целият от висша обич светиш!
Нали разбра - тук шепнат упорито,
че с теб сме талисманът на небето!
7.07.1993, 14ч.25мин.
---
568. В ДЕНЯ НА РОЖДЕСТВОТО МУ /Мари Хигелс/
На рицаря, когото обожавам!
------------------
Звезди да му сваля?- Ще е банално.
Да свия китка? - Мъж е, не подхожда.
Оглеждам се сред сивата реалност -
безкрайна пустош!... Помогни ми, Боже!
Подарък да му купя? - Без пари съм!
Съкровище ли с поглед да отворя?...
Погача да омеся? - Няма смисъл.
Та той е цар, ръкоположен горе!
Роден във светъл ден!... С какво ли мога
да го зарадвам, като нищо нямам? -
Освен копнежи - плахи, босоноги,
заченати от сълзите на храма.
7.07.1993, 14ч.50мин.
Света Неделя.
------
Баба ми по бащина линия се казваше Неделя.
Мир на праха ù!
---
569. ДА ПРЕВЪРНЕШ КОПНЕЖИТЕ В ЛАВА.../Мари Хигелс/
От всичко незначимо се отричам,
прехласват ме безценните неща:
ДУШАТА, стигнала простори птичи,
СТИХЪТ за теб, любов... и МЪДРОСТТА!
Прекрасно е, до грам да се раздаваш
и в себе си да не допускаш грях!
Превръщайки копнежите си в лава,
за да ме чуеш, с пълен глас запях.
Дано не чезнеш по жената-демон,
защото аз със друг не те смених.
Пречистих се от грешките навреме
и станах храм, огрян от звезден стих!
7.07.1993, 15ч.30мин.
---
570. ПОДАРЕНА СВОБОДА /Мари Хигелс/
Ти не си вече птица пленена!
Подарих ти простор, свобода.
А пък аз подир няколко дена
в юлско слънце ще се преродя.
Колко мъки и колко тегòби!
Колко удари! Пламъци! Ад!
С тебе бяхме каторжници, роби
на циклоп, до садизъм зъбат.
Но потъна в нощта "господарят".
Любовта се превърна за нас
в лотос, който вратите отваря
към безкрая, изпаднал в екстаз.
7.07.1993, 16ч.50мин.
---
571. НА ПРАГА НА ВЪЗМЕЗДИЕТО /Мари Хигелс/
Тръпнат длани, мисли, вени...
Боже, как се уморих!
Ще отдъхна непременно...
Ще се сгуша в пристан тих.
Седми юли се изниза
доста бързо, на бегом.
Изведнъж, съвсем сюрпризно,
огън тръгна към Содом.
Почнах пламнало да пиша.
Гневно думите свистят.
Искам мрака да разнищя
с неговия див разврат!...
Любовта ми е вгорчена,
а стихът ми е взривен.
Злото вън скимти и стене -
предусеща Видовден!
7.07.1993, 18ч.45мин.
-----
Содом - според Библията, градовете
Содом и Гомор, където е властвал
невиждан разврат, били изпепелени
до последния си жител от огньове,
изпратени от божествения гняв.
В днешно време развратът добива
небивали размери - той мърсѝ с клоаката
на омразата душата, въздуха, ценностната система
на човечеството...
-----
572. ДО ДНЕШНИЯ ТОМА НЕВЕРНИ /Мари Хигелс/
По невзрачни пътеки,
след надежди безкрили
сляпо крета човекът -
търси себе си той.
И коприва крайпътна
безпардонно го жили.
В лед душата потръпва,
чула вълчия вой...
Как ли, как да помогна?
Той Томà е Неверни!
Влиза в храма на Бога
със характер рогат.
Изцерù се, плането,
от душевни каверни!
И с любов седмоцветна
озарù моя свят!
7.07.1993, 19ч.10мин.
-----
573. КОГАТО СВЕТЛИНАТА ИЗРИГНЕ.../Мари Хигелс/
На Тим Скайлер!
--------
Ще се втурна разискрено.
Ще превърна съня ти в зора.
И ще литна, поискаш ли.
И в копнежен екстаз ще горя.
Всички минали празници
се преплетоха с днешния ден.
Всички думи неказани
вулканично изригнаха в мен.
Ще разтърся душата ти!
Твърде дълго гласът ми бе тих.
Продължавайте, кратери,
да изливате стих подир стих!
7.07.1993, 20ч.
-----
574. ПРИСЪДАТА НА ЛЮБОВТА /Мари Хигелс/
вятър в агония духа.
Огън блесва в небесният стих.
Сред света на душиците кухи
глас извика: "Смъртта победих!"...
Гузно мигат очички слоени.
Насред мрака започва обрат!
Бумерангът убива хиени.
Химн възпява копнежа крилат.
Боже Господи, как ми е леко!
Светлината във мен се множѝ.
Виждам как се променя човека!
Виждам рухнали всички лъжи!
Злобен вятър в агония духа...
Лъч възражда библейския ген.
Кой осъди душиците кухи?
Любовта ли, спасена от плен?
7.07.1993, 21ч.
Невероятно студен юлски ден - духа свиреп леден вятър,
а черните облаци са като тези, с които се символизира
края на света...
----
575. ЖИВА ИКОНА /Мари Хигелс/
---
ПРЕКРЪСТИ СЕ, ДЕТЕ! ПРЕКРЪСТИ СЕ...
ПРЕД ОЛТАРА МИ СВЕЩ ЗАПАЛИ.
ТИ ГО ПРАВИШ НАСЪН, БЕЗ ДА МИСЛИШ,
БЕЗ ДА ЧУВСТВАШ В СЪРЦЕТО ИГЛИ.
А ЗА МЕН Е ВСЕВЕЧНА ПРИСЪДА,
ДА СЪМ ЖИВА ИКОНА ВЪВ ХРАМ!
ОЩЕ ПОМНЯ СГАНТА ТЕСНОГРЪДА,
КАК КРЕЩЕШЕ, СИНА СИ ДА ДАМ...
ПРЕКРЪСТИ СЕ, ДЕТЕНЦЕ НЕВРЪСТНО.
ИМАШ СЪЩИТЕ РУСИ КОСИ...
БЕШЕ МНОГО ГОРЕЩО ПРЕД КРЪСТА.
БЛЪСНА ВИХЪР И ГРЪМ МЕ СКОСИ!...
ПОСЛЕ МИНАХ ПРЕЗ МНОГО ЖИВОТИ,
ОТ СЪЛЗИТЕ МИ СТАНА МОРЕ.
ЕХ, ПРОКЛЯТИЕ ЧЕРНО, ГОЛГОТНО,
КОЙ СЪС ГРЪМ ЗЛИТЕ СИЛИ ЩЕ СПРЕ?
ИСКАМ СВЯТ СЪС ДУША ИЗВИСЕНА!
ОТ ОЧИТЕ ЛЮБОВ ДА ИСКРИ...
КАК КОПНЕЯ ЛЪЧИТЕ ВЪВ МЕНЕ
ДА ВИ ПРАВЯТ ДО БОЛКА ДОБРИ!...
7.07.1993, 21ч.30мин.
----
576. РИЦАРСКА ЗАКРИЛА /Мари Хигелс/
Обичаш ли ме? - мислено те питам.
Банално е, но трябва да го знам.
Недей да премълчаваш упорито.
Нали не искаш, да съм тъжен храм?
Живяла съм във дяволски усои,
а любовта ми вграждаха в стени.
И изведнъж над истините мои
се спусна мрак и тежко ме ранù!...
Разбра ли, за какво съм посветила
дори и свойте сънища на теб?
Защото си ми рицарска закрила -
любов, която с часове расте!
7.07.1993, 21ч.55мин.
----
577. СВЕЩЕНАТА ОБИТЕЛ /Мари Хигелс/
Щастлива съм! Горя! Ще полудея!
С лъчи кръстосвам мрачната гора.
Подвил опашката, мълчи си змеят.
Жена му пък се прави на добра.
Игрите им сега не ме засягат.
Аз повече не съм, не съм сама!
Не съм бездомник, гонен със тояга.
Чух таен глас: "Ела си у дома!".
Огледах се. Несвястна съм. Залитам.
А любовта повежда ме натам,
където е свещената обител
на моя ореолно чист Адам.
7.07.1993, 22ч.15мин.
---
578. ДЪРЖА НА ЛЮБОВТА НИ КЛЮЧА /Мари Хигелс/
Долавям ясно мислите ти скрити,
напук на черния околен дим.
За теб съм лотосът на висините.
А ти за мен си свят неотразим.
Във думите ти звездна обич има
която ореоли ще роди.
Оставям се в ръцете ти - води ме
по пътя на искрящите следи.
Преди да дойдеш, сянката ти срещнах.
Повярвах ù, че тя, това си ти.
Омайваше ме с флирт, с лъжи горещи...
На въдицата хванах се почти.
Но щом прогледнах, с ролята приключих.
Да кажем, че в театър поиграх.
Сега държа на любовта ни ключа.
Сега съм част от Фугите на Бах!
7.07.1993, 22ч.55мин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар