Юнакът Георги е вечен!
Не е ли той огън небесен?
Ламята влудено пелтечи -
бе чула гергьовденска песен...
Денят, нажежен съдбоносно,
облякъл е бляскава тога.
Омразата прошка измолва,
забравила с колко тревоги
и с колко ковчези затрупа
живота на скръбните хора...
Сега равносметка дошла е,
висш съд призова бесовете!
Животът, поет всеотдаен,
свеж полъх внезапно усети...
Всевишният съд най-накрая
сред пламъци хвърля прокоби.
Ламята уж с плач се разкая,
а всъщност оглежда се злобно...
Но в миг се развихри Юнакът...
Главите й се разхвърчаха.
Гергьовден от радост заплака,
съзрял на злодействата краха.
Видял как омразите властни
най-сетне се гърчат в огньове.
Любов, ти в нас звездно израстна,
за златни епохи готова!
6.05.2021, четвъртък, 17,58ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар