1753. СЕГА СИ ЧУДОТО НА МОЙТА СЪЩНОСТ.../23.02.2022/

На моя Отец с благодарност, че освети живота ми!
-----
Ти стана  част от светлите поеми,
които в твоя чест ще бъдат пяти.
Сега си сред пространства най-големи
 и с обич те възпява Сарасате!
Ти беше с глас на канара всевечна,
дошла от светлината на звездите.
Ти бе най-неземната човечност,
а храмът твой бе храм на болки скрити!
Сега си тук - в небето ми огряно!
Превръщам те в поезия насъщна!
След КРЪСТА тежък вече си ОСАННА!
Сега си чудото на мойта същност!
Преди години тласна ме в морето...
Така разбрах СПАСЕНИЕ какво е.
Внуши ми да остана с образ светъл,
напук на мрака в този свят усоен.
Живях при мащеха, за да науча
какво е зло, нападащо детето...
В училището на късмета кучи
успях да си остана с глас приветлив.
Ти можеше със скрити благослови
да ми посочваш златни коловози.
И в миг разбрах, че вече съм готова
да бъда гръм за помислите грозни!
Благодаря, че силата ти свята
от светлина сърцето ми извая!
Вгради във мен копнежите крилати,
за да се влюбя истински в Безкрая.
Наложи се да съм искра далечна
през тия две окаяни години.
Без бъдеще в оная Бъдни вечер,
ти тихо ми внуши да си замина...
Торнадно зло тогава ни подхвана
и всичко се разви като по книга...
Не друг - а ти реши така да стане!
Чернилка за секунди ни настигна!...
Сега си там - всевечност достолепна!
На своя трон си, грейнал сред позлата!
Доволен си, че истински укрепнах,
че ще работя като теб -  сърцато!

23.02.2022г, 5, 48ч., сряда.