22.04.2022, РАЗПЕТИ ПЕТЪК...
НЕЩО ЗА ФРЕДИ МЕРКЮРИ, КОЕТО ЛИЧНО ПРЕЖИВЯХ...
През нощта, когато чух по радиото, че Фреди си е отишъл от този свят, а после, докато звучаха много от неговите съвършени изпълнения, толкова много плаках...Владееха ме ридания нон- стоп... 
След една година ми се случи нещо разтърсващо! Беше точно на неговия рожден ден, 5-ти септември.Тъкмо излизах от катедралния храм в София и тръгнах по отсрещната улица, изведнъж в далечината видях как се приближава с голяма скорост към мен една висока колкото огромния храм ЧЕРНА СТЕНА от гъста мъгла - през нея нищо не се виждаше, дори и небето.Приличаше на гигантско цунами...И тази чернота ме обля с огромен влажен студ. Потънах в ледена стена...И изтръпнах. Вледених се! Но не се уплаших. Казах си, че това е черната сила, която е взела живота на Фреди. Някой мислено ми го внуши. Беше зловещо като усещане...Значи така изглеждала смъртта - черна стена от студени облаци, която те вледенява! И отнася душата на човека в небитието...
Но на мен, която съм мощен извор на божествена огнена светлина, нищо лошо не ми се случи, освен, че усетих силата на вледеняващата смърт - беше небесна демонстрация, за да науча нещо важно за смъртта...Вървях бързо, заобиколена от чернота и студ, докато рязко излязох извън мъглата и се затоплих. Бях победила тази черна напаст и атаката й в този така слънчев ден, който рязко се бе превърнал в нощ. Никога повече в живота ми не ми се е случвало подобно нещо!...
ЗАЩО ЛИ ТОЧНО ДНЕС, НА РАЗПЕТИ ПЕТЪК, ТОЗИ СПОМЕН ИЗПЛУВА В МЕН?
Няма коментари:
Публикуване на коментар