1788. МОЯТА БЕЗКРАЙНА ЛЮБОВ/ стихотворение, написано от Хаузер, в мой превод чрез гугъл, 23.07.2022/

МОЯТА БЕЗКРАЙНА ЛЮБОВ /Хаузер/
/С превод на Мари Хигелс/
-----
Ходя и хлътвам от болка,
накуцвам с всяка следваща...
Без гордост...без вяра, да - без вяра...
Дори с алчност в моята губеща стъпка.
Похабен от добро, похабен от слава,
търся емоция.
С плесента на съдбата, ограбен от времето,
без усещане за предчувствие...
Е, времената ще се променят,
докато плават.
Но в любовта ми към една благословена душа
моят свят никога няма да се провали.
Обичам те 

-------
My Neverfailing Love

----

Walking with a sunken pain,

I limp every next, for pride.

No faith, no belief, not even

greed, in my losing stride.

Wasted for good, wasted by glory,

I seek an emotion.

Slapped by fate, robbed by time

sensing a premonition.

Well, the times shall change,

the times shall sail.

But the love, for a soul that blessed

my world, shall never ever fail.

I Love you