1817. ПТИЦИ

Стрелката на часовника е спряла,
раздялата с кошмарите дочакала.
За моята и твоята раздяла
едва ли ще мълчи часовник някога!
Защото, както в книгите се пише,
вполет общ крилата сме споили.
С гърдите ми се учиш ти да дишаш,
а аз пък - да летя със твойте сили.
Брегът на юлско лято ще ни чака,
в душите зли когато съска зима.
На пъстрото листо щом видиш знака,
към своя топъл юг, любов, води ме...
И знам, че сред вълните ако падна,
на нечий студ с куршумите ранена,
от бездната със вик ще ме откраднеш
и ще вселиш безсмъртието в мене!

4.01.1981.