1887. ПРОЛЕТ НЕЖНА, ЩЕДРА НА НАДЕЖДИ...

 
Тази вечер пак бях при кученцето Джесика и пак й пуснах 
романтична музика в изпълнение на Хаузер...
На връщане омагьосващата пролет ме вдъхнови
с ароматната си красота и написах стихотворение
под светлината на уличните лампи...Ето го:
----
ПРОЛЕТ НЕЖНА, ЩЕДРА НА НАДЕЖДИ...
/Мари Хигелс/
---
ПОСВЕЩАВАМ НА ЕДИН ВЕЧНО ВЛЮБЕН В
СВОЯТА ПОЛОВИНКА ЗВЕЗДЕН МЪЖ!
---
Пролет моя със душа уханна,
с дъх на СМИРНА от епохи стари...
Цветята ти, родени сред поляни,
на Рая тежките врати отварят.
А твойте чувства, лудо нацъфтели,
със чудни аромати ни владеят.
Поетът, стигнал звездните предели,
с хипноза е приспал дори злодея!
Днес златни свещи в моя храм запали
със пламъка на скритата си сила.
Запява ангел в божия октава...
И фея ставам, себе си открила!
Пролет нежна, щедра на надежди,
които с мисъл гонят ветровете.
ТИ ЛИ ПРАВИШ ЛЮБОВТА БЕЗБРЕЖНА?
ТИ ЛИ КАРАШ НОЩИТЕ ДА СВЕТЯТ?

16 март, 2024, 22,30ч., събота.
Днес моята приятелка и колежка Петя Ибрахим 
има рожден ден! Честито, слънчице!