Да си любов, дарена с изгрев златен...
Да си в прегръдките на Абинони...
Да благославяш през сълзи зората,
която с погледа си мрака гони...
И ето те - душа с безброй завети,
която с изгрева се е сродила.
Мечти раздават мислите ти светли
и с мъдрост будиш генетични сили!
С лъчи докосваш пеещите струни
на арфите в сърцата най- огряни.
Ако са тъжни нощите безлунни,
ще им дариш сияеща ОСАННА!
Ще обясниш на вечния самотник,
че е творец със мисия свещена.
Когато в името на друг работиш,
във теб се ражда грейнала вселена.
А утринта ти ще е чудно бяла.
Небето ще те обгради с позлата.
Щастлива съм, любов, че си успяла
да се превърнеш в храм на мисли святи!
ОСАННА= ВЪЗХВАЛА, СЛАВА
16.03.2024, 23,30ч., събота
Предишно стихотворение, което написах наново -
днес коренно го преработих и като стих, и като идея.
-----------
Няма коментари:
Публикуване на коментар