186. ТИ И АЗ

-------
Написано по моя любима мелодия на песен от Стинг:
"ВЯТЪРНАТА МЕЛНИЦА НА ТВОЯТА МИСЪЛ"
---
ТИМ до МАРИ
----

Ти си утро. Ти си ласка. Ти си пламнало море.
Пред зората ти прекрасна даже камък ще замре.
Ти си изворна и свята. Ти си влюбена роса.
Ти си огнена позлата...Ти звездите в мен зася!
Ти си тихата надежда. Ти си устрем вдъхновен.
Ти си вятърът разнежен. Ти си стих във юлски ден.

...ти си огънят във мен...

път си осветен.

Ти си изгрев...Аз съм здрачът, взел  вълшебното ключе...
Вик самотен нощем плаче и към бездна ме влече.
Ти си страстната камбана, полудяла от печал.
Ти на кръст си закована. Ти си гонг, но онемял.
Ти превърна самотата в смях, поискал да лети.
Ти си истина, която е взривена от мечти...
...таен глас във мен шепти,
че си чудо ти...

Ти си лумнало начало. Ти си òбично море.
Укротила злите хали, караш времето да спре.
Ти си вярата всевечна. Ти си пътят озарен.
Ти си символ за човечност. Лъч, изтръгнал се от плен!
---
Ти си истина огряна.Ти си лотосният цвят!
С теб, любов богоизбрана, светлините се роят!
Ти превърна самотата в смях, поискал да лети.
Ти си феята, която 

ражда приказни мечти.

Ти си празнична камбана...Ти си литнал гълъб бял.
Ти си моята Нирвана с образ, нежно засиял.
...с образ, нежно засиял,
който свише съм избрал.

Ти сииии...символ бял...

6.08.2000,6ч.

- мелодията е по песен на Стинг.

------

185. С ТЕБ СЪМ, НО МЕ НЯМА!.../песен / /3-ти ноември/

От Тим Скайлер до Мари...
-----
Текст, който написах по един тъжен блус-
соло саксофон /кларинет/.
-----
ВИК И СТОН...
Чувам глас на тъга.
Кой в тази нощ крещи?
Не си ли ти, любов?

ЗОВ И СТОН...
Длан протягам към теб, мечта!
Пада дъжд от звезди.
Някой тръпне в екстаз.
Кой съм аз? - не знам.
И защо сме сами?
Простенва в нас тишина...
Тъжно!...Но защо?

ВИК И СТОН...
Чувам зов на тъга.
И скръбта крещи:
Със теб съм, но ме няма!

Кой носи този мрак?
Кой скърбù до зори?
Обич, кажи -
защо гаснат звездите в нас?...

ЗОВ И СТОН...
Длан протягам към теб, мечта!
Виждам свят от лъчи.
Любовта е в екстаз.
Кой съм аз? - Не знам.
И защо сме сами?
Простенва в нас тишина...
Тъжно!...Но защо?

МРАК И СТОН...
Чувам глас на тъга.
И болка в мен крещи:
Със теб съм, но ме няма!

3.11.2001, 23ч.50мин.

184. БЕЗ ТЕБ, ЛЮБОВ.../песен/ /22-ри февруари/

---------
По мелодията на песента "HELLO".
---------
Прозрачен дим...Свещта от болка гасне...
Потръпват плахо думите неказани.
Потъват в сива бездна всички ласки.
ЗАЩО? КОЙ ПРЕВРЪЩА В СТОН НОЩТА?
--
Само пясъчен път
ще ме води все към теб.
И стъпки на ТРЕВОГА
от скръбта ще се родят.
Колко много тишина!
Даже дланите мълчат.
Среднощен вятър шепне: Аз съм тук!...
------
Без теб, любов, небето ще е рана.
И ще вали порой над цветя мъртви.
В прозрачен дим свещта от болка гасне...
ЗАЩО? КОЙ ПРЕВРЪЩА В СТОН НОЩТА?
--

Само пясъчен път
ще ме води все към теб.
И стъпки на КОШМАРИ
от скръбта ще се родят.
Колко много тишина!
Даже мислите мълчат.
Среднощен вятър шепне: Аз съм тук!...

ЗАЩО? КОЙ ПРЕВРЪЩА В СТОН НОЩТА?
Само пясъчен път
ще ме ВРЪЩА все към теб.
И стъпки на РАЗДЯЛА
от скръбта ще се родят.
КОЛКО СТРАШНА ТИШИНА!
ДАЖЕ ВЯТЪРЪТ МЪЛЧИ!
Среднощен спомен шепне: Аз съм тук!...

22.02.2000г.

-----

Ако изчезна безследно, моят звезден любим
ще си спомня натрапчиво текста
на тази песен, който сега публикувам.
Но няма да му чуя воплите - няма да искам да ги чуя1

 

---------

183. ВЗРИВЕНИ ДУМИ /песен/ /3-ти октомври/

-------
Текстът е написан по песен на Челентано.
-------
Тръгваш си в нощта. Гърми безкраят.
Как ли птица се връща, не зная.
Есен нежността е взела в плен.
Вие вятър, до лудост вгорчен.

Страсти и тъга без път се скитат.
Ревност с нокти разкъсва мечтите.
Исках всичко свое да ти дам...
Колко страшно било да си сам!

Припев:

Греха ти неведнъж простих.
Кънти от студ среднощен стих.
Есен нежността е взела в плен.
Вие вятър, до лудост вгорчен.

Припев:

С какви ли думи на света
да върна онзи вик,побягнал от къщи?
Покоят диво закрещя.
Далечна сянка се обръща.
Върви си, но не можеш ти,
да вземеш с куфар всичко наше!
Сънувам трясък на врати
и обич, как до смърт се плаши!...

От взривени думи ври Земята.
В черни мрежи сънят пак се мята.
Броди изневяра, взела в плен
тъжен спомен за ласки роден.

Припев:

Греха ти неведнъж простих.
Кънти от студ среднощен стих.
Есен нежността е взела в плен.
Вие вятър, до лудост вгорчен.

Припев:

С какви ли думи на света
да върна онзи вик, побягнал от къщи?
Покоят диво закрещя.
Самотно ехо се завръща.
Върви си, но не можеш ти,
да вземеш с куфар всичко наше!
От всеки трясък на врати
копнежът ми до смърт се плаши!...

3.10.2001г.

182. ВМЕСТО СБОГУВАНЕ /31-ви март/

На 31-ви март е роден моят
любим композитор Вангелис. Честито!
---------------
Защо? Защо не идва звездолетът?
Къде се бавят моите нимяни?
Отивам си! Затуй неземно светя.
Затуй блестя, от щастие огряна.
Отивам в свят, граден от чисто злато,
препълнен с добродетели, особен...
Вангелис чрез мелодии крилати
посява там в душите жарка обич.
Копнежите му,с ритмика обвити,
за танц подготвят влюбените гени.
Като пристигна, той ще ме попита:
"Коя си ти? Венера? Мелпомена?"
Аз ще мълча, забравила коя съм.
Ще бъда просто светлина без име.
И ще се чудя в даден миг прекрасен:
Дали ме имаше? Дали ме има?
..............................
След малко заминавам. Тук съм нищо!
А там ще бъда муза на всемира!
Ще съм любов - всевечна, мъдра, чиста,
която от вселенски връх извира!

31.03.1993, 12 ч.37 мин.
----
Нимяни - нимяните са жители на планетата
с кодирано от мен име Хикс.