1488. РОДЕН ОТ НЕБЕСАТА

На теб - единствен сред безброя!
С пожелание зимният студ в сърцата
да бъде небесно победен! Завинаги!
---
Извира нежност бяла и лъчиста
от звездните очи на ласки святи.
Обичам да се сгушвам в твойте мисли
и да се сливам с висшата позлата.
От същността ти тъмнината блесва
и зазвучават влюбени романси...
Ти нежно шепнеш: -"Моята принцеса!"...
Аз отговарям: "Принц богоизбран си!"...
Обичам пролетта ти звездолика
със нейните магнолии- богини!
Тя в мен пробуди ЛОТОСА-реликва,
роден от небеса златисто-сини...

23.04.2017, 6,40ч.

1487. ИГЛИКИ, ЦЪФНАЛИ ЗА ТЕБ НА ВЕЛИКДЕН

На всяка изчистена от сенки душевност!
----
Игликите са толкова красиви,
че до една ще ти ги подаря!
На твойто слънце много ще отиват,
ще те превръщат в празнична заря...
Великденска душа благословена,
красива и всевечна остани!
Не падай пред тъгите на колене,
с размах ломи житейските стени!
Съдбата ти лъчиста да пребъде!
Любов  във твое име да цъфти!
Повярваш ли във чудото отвъдно,
приятел звезден в мен ще видиш ти!

17.04.2012, вторник, 13,20ч.

1486. МОМИНИ СЪЛЗИ

Има такива цветя - като малки бели звънчета...
Те са в сърцето на всеки!
-----

Сълзите момини са феи нежни...

Небето ги погалва със лъчи.

Звънчета, разлюляни сред безбрежност,

в която херувимски хор звучи.

Сълзите момини са звездно лого

на всяка дева, сгушена от свян.

Те с аромата си божествен могат

да те превърнат в океан огрян.

И в теб се втурват утринни куплети,

звънчетата в сърцата ни  звънтят.

Нали, любов, сме животворно светли

и в песен ще превърнем този свят?

17.04.20161 9ч.

1485.И С БЛАГОСЛОВ ЦЕЛУВАМ СВЕТЛИНАТА...

Бях морската вълна, която СВИШЕ гали.
Бях припнало дете... Бях чайка бяла.
Бях гръцки изгрев...Бях безкрайност синя.
Бях и разцъфналата клонка от маслина.
Сега съм българско небе и нежност няма.
Сега съм вярата, родена в храма.
Сега  съм щедрост, грейнала и свята,
СЕГА ЦЕЛУВАМ В ТЕБЕ СВЕТЛИНАТА!

2.04.2012, 7ч.

1484. НА МРАКА - ТОЧКА! ТОЙ СЕ НАСВИСТЯ!

На теб - силен и непобедим!
---
Видях, че си с характер титаничен,
че със целта всевишна си на "ти".
Със твърда длан е звездната ти личност,
насочвайки доброто да лети.
Във твоя ген е лъвското начало -
короната с достойнство носи то.
Стрелката на часовника е спряла -
отдавна сме разбрали с теб защо.
Защото злите сили са в капана!
Пламтят всесилно нашите души.
Да! Времето замря, във лед вкопано.
Самата вечност с огън го руши!
И тръгнаха стрелките наобратно!
За теб и мен започна нов живот.
Безсмъртието - тази птица златна -
от раз премахна смъртния хомот!
Усмихва се плътта преобразена -
неземна младост в нея разцъфтя.
Чрез любовта на майката Вселена
в нас се разлистват райските цветя.
Прекрасно е, че си повярвал в мене!
Че вече знаеш - аз това си ти!
Внедрил си ме сред сенките надменни,
да чуеш мързела им как свисти...
Косата му е дълга, руса, права,
очите му са сини с леден глас.
Стреми се правдата да заглушава,
не знаейки, че ти, това съм аз!
Днес мракът, който удря светлината,
натисна копчето на бумеранг-
божествен бумеранг със сила свята,
наказваща подлеца обигран.
Със теб, любов, сме много търпеливи.
От птичи поглед виждаме света...
Лъчите, знаеш, при лъчи отиват...
На мрака-точка! Той се насвистя!

19.03.2017, 6,41ч.

Със теб любов