-------С Е Н Е К А--------
Небето беше гневно и смрачено.
Самичка бях - убийствено сама!
Порой валя... Мъгла се спусна в мене.
Животът се унесе, онемя.
Насън видях началото на края.
Зовях в молитвите си любовта.
Интуитивно исках да позная,
дали сред синя вис ще полетя...
Осъмнах с мисълта, че ми е леко,
че нещо светло в моя мир кръжи.
Бе спомен, свързан с дните на Сенèка,
надвили мрака, хлъзгав от лъжи.
Видях мъдреца стар във ново тяло,
пречистено от всеки минал грях...
Гърми, небе! Разискряй се до бяло! -
Насред мъглите звезден мъж съзрях!
12.09.1992, 8ч.
------
СЕНЕКА - велик древногръцки философ.
Според Нирвана, това стихотворение- мантра
е златен за днешния нов живот на днешния божествен мислител.
Интересен е фактът, че когато бях студентка в
Софийския университет, посещавах с огромно желание
интересните лекции за Сенèка в Химическия факултет,
без да съм задължена да го правя. Лекторът беше доста
грозноват и много напомняше на Терсит от "Илиада"-та
на Омир:
"Куц, кривоглед и прегърбен, и рамена му превити
близко отпред на гърдите...
Па и върхът на глава му остър нагоре стърчеше,
с редки космѝци по него".
Но така увлекателно говореше този доцент,
на когото не си спомням името,че просто
омагьосваше аудиторията. Чувствах се на седмото небе,
докато слушах лекциите му!
------
