822. КОГАТО ТОРНАДОТО ПРЕМИНЕ... /11- ти септември/

Зората изгря насред утро къфяво...
Защо ли е тъжна, горката?
Дали е прозряла какво се задава
и кой с гръм разплаква Земята?...

Така ми е пусто! Не знам от какво е...

По-точно, досещам се смътно.
Свисти на талази кошмар скотобоен...
Торнадо приижда със тътен!

Протягам ръка към незрящите хора,
очакващи чудо огряно...
Стремя се с небесни слова да говоря,
та светло в душите да стане.

Как искам да лумнат пламтящите сили,
родили любов вдъхновена!
Тя гони лъжите на чувствата гнили,
разплакващи звездните гени.

Тя идва, напук на света скотобоен!
Напук на пороите мътни!
Слепците ще видят вълшебство какво е,
как грейва ЛЮБОВ насред тътен!

11.09.1993, 21ч.50мин.
----