Наглед съм странна и непредвидима...
Сърцето ми е храм на любовта.
Отдавна знам, че някъде те има!
Отдавна знам...Затуй така пламтя!
Дойде денят на òбичните хора,
изваяни с лъчи от Купидòн.
Пак Жулиета чака страстно горе
и пак блести веронският балкон...
Жената-чудо днес ще е богиня,
а погледът й ще твори съдби.
През хиляди пътеки с обич мина,
но ничия сърдечност не разби.
Крила раздаваше, та волност златна
света да зареди с вълшебен блян.
Любов е тя и сее благодати,
за да цъфтят цветя в живот огрян.
Защо съм странна и непредвидима?
Такава ме извайва любовта.
Отдавна знам...Мъжът-вулкан го има,
затуй така неистово пламтя!
----
Купидòн - гръцкият бог на любовта.
Жулиета / по Шекспир/ - намек за прочутата среща на Жулиета
и влюбения Ромео, изкачил се до балкона на нейния дом във Верона...
Жулиета=74= богиня
14.02.2019, 5ч.
ТЯ Е ТУК- ПОНЕСЛА СВЕТЛИНАТА!
ГЛЕДА КРОТКО, КАТО МАЙКА СВЯТА...
НЕКА Я ПОСРЕЩНЕМ С МОЩНО ВИВА!...
ЗДРАВИ ДА НИ ПРАВИ И ЩАСТЛИВИ!
ЩЕДРОСТТА Й - ФЕЯ ЗВЕЗДОЧЕЛА.
ДА НИ СБЛИЖИ С ВЕЛИКИТЕ ПРЕДЕЛИ!
С ЛЮБОВ ВСЕЛЕНСКА ДА ИЗВАЙВА ДНИТЕ,
ЗА ДА ЖИВЕЕМ ВЕДРИ И ЧЕСТИТИ
КАТО ОРЛИЦА ДЕН И НОЩ ДА НИ ЗАКРИЛЯ
И ВСЕКИ ДА ДАРИ С НЕБЕСНА СИЛА!
1.01.2019, 20ч.
Излитнал от клетката,
ти вече си символ небесен...
Съдбата ми, клетата,
видя в тебе вихър понесен.
Летеше тъй царствено!
С кръжене ми казваше много...
И чух благодарности,
целуващи мойта тревога...
Видях как сниши се...
С крилата изпляска над мене.
Зовях те със мисъл...
Спомни си как в паника стенех!
Бях плачещо сбогом...
Не знаех какво да сторя!
И шепнех на Бога,
зрънца да ти дава там, горе!
11.12.2018, вторник, 11,42ч., сладкарница "Неделя"/Слатина/.
----
Беше около 1999г. Купих си папагалче, порода "Александър" - зелено, с червена човка.
Дадох му името Чарли. Много гальовно и много особено пиле. Обичаше да се гушка като бебе до бузата ми и ме целуваше...Водила съм го на море и имам доста снимки с него. В София си живееше в клетката и много ни радваше - и мен, и сина ми. Но веднъж, точно когато вратата на терасата бе отворена /живеехме в чуждо жилище/, детето ми взе, че отвори клетката и Чарли излетя право навън като стрела. Веднага изхвърчахме със сина ми и тръгнахме тичешком към близката гора. Там, на една поляна, видяхме Чарли как лети не много високо, но много щастливо се рееше точно над нас. Аз плачех и се молех да се върне, но той не го направи. Кръжеше и кръжеше, а после се сниши ниско, изведнъж замря на едно място и...изпляска с крила два-три пъти...Все едно, че се прощаваше с нас. И разплаканите ми очи видяха как любимото ми птиче просто се стопи като точка в далечината. Знаете ли кое е най-странното? Точно след месец се наложи да отида да живея в едно мазе и животът ми там продължи няколко години, което ми осигури жилище от общината...Все едно, че небето бе внушило на папагалчето да излети, защото нямаше как да живее в мазе, нали? А аз пък бях спряла да му подстригвам крилата
/правех го най-редовно, за да не излети от клетката случайно!/...Това му даде възможност да лети нависоко и надалече в оня съдбоносен момент, когато се наложи да се сбогуваме...Много време плаках за горкото бездомно птиче...Но сякаш знаех, че то не е загинало, а се е спасило, кацайки на нечий прозорец, попадайки в нов дом.
И чак сега, след толкова много години от раздялата ми с Чарличко, изведнъж в мен на 11 декември прозвуча стихотворение за него и за оня миг там, в гората, на поляната...
МИЛИ ПРИЯТЕЛИ, ДНЕС ОБРАБОТВАХ ЧЕЛОТО СИ И ПРЪСТИТЕ МИ БЯХА ОГНЕНИ КАТО
ЛАЗЕР... СЛЕД ОКОЛО ЧАС СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО МЕРНАХ ЛИЦЕТО СИ В ОГЛЕДАЛОТО И
ИЗУМЯХ! ВИДЯХ ОГРОМНО ОГНЕНО ПЕТНО НА ЧЕЛОТО СИ С НЯКАКВА ФИГУРА В
СРЕДАТА. ВЕДНАГА НАПРАВИХ СНИМКА... НА МЯСТОТО НА ТРЕТОТО ОКО Е... КАКВО
ЛИ ОЗНАЧАВА ТАЗИ ФИГУРА?...
На теб, който си на една милувка разстояние
от светлината, взривяваща копнежа ти!
---
Ти ме нарече свещена любов,
празнично блеснала, смела...
Ето, че ширна се пътят ни нов,
водещ ни към безпредела.
Ето, че с теб сме искрящо небе,
пълно с ята от копнежи...
Времето, дето верига ни бе,
с волност сега ни зарежда.
Ти ме нарече жената-дете,
светла, спонтанна и пряма...
Аз съм любов, която расте,
чужда на плачещи драми!
Ето защо в твое име горя
в искреност звездни се къпя.
Искам така да те озаря,
че да искрим вечно, скъпи!
3.12.2018,7,30ч. , понеделник.
