понеделник, 18 март 2019 г.

1559. ЛЮБКА ЙОНЧЕВА, ФЕЙС-ПРИЯТЕЛКА, ПИШЕ СТИХ ЗА МЕН



ЛЮБКА ЙОНЧЕВА: 
За теб, Мари:


Ще дойде звездният час!
Над тъмнината, на бял Пегас,
подобно лебед, биещ със крила,
стремително сияещ, вестител в огнени доспехи
ще озари небето!
---
Мари Хигелс:
Много трогателно и искрено ми прозвуча...Благодаря, слънчева Лю! Нямам думи!
---
Любка Йончева Мари Хигелс
Eдин плах опит да се приближа малко до твоето звучене. Разбира се, далеч съм от искрящите поетични слова. Пишех стихчета в детска възраст, но след това ме обсебиха страсти да бъда пълна отличничка и се вихрех в много посоки. Но никога не изоставих поезията, по завет от баба ми. Стотици стихотворения от нашите класици са още в паметта ми. И не престава да ме вълнува до днес. Усмихнат ден, Мари!

Мари Хигелс
Някога като бях в 5-ти до 8-ми клас, моят пастрок ме увлече по поезията и играехме на литературни игри, в които, който каже повече стихове на изуст без да спира, а като поредица от великолепна поезия, той е победител в играта - майка ми засичаше времето...После получаш голям шоколад "Крава" /най-хубавия по българския пазар тогава/...Сега в паметта ми има стотици стихове и няма никога да ги забравя. Дори учех огромни пасажи от "Илиада"-та, учех Вапцаров, Пеньо Пенев, Димчо Дебелянов с неговата
Аз искам да те помня все така -
бездомна, безнадежда и унила.
В ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила...
Когато постъпих в техникума и дойде часът по литература за Дебелянов, изключително емоционалният ни учител Цветанов попита дали някой знае нещо за Димчо Д., аз вдигнах ръка и разказах за любовта на поета с неговата Иванка-Звънчето, която се разболяла от туберкулоза и как той, отчаян, отишъл на фронта самоубивайки се по този начин...После учителят ме попита знам ли това стихотворение и аз го изрецитирах - целият клас ми ръкопляскаше. Така спечелих сърцата им. А учителят просто се влюби в мен и много ми досаждаше през следващите години. Дори дойде у дома и се опита да ме изнасили, но аз мъжки се борех, докато го изхвърлих навън.
Обичам те, скъпа Лю! Продължавай да пишеш - поезията е богиня, която ни дарява с нови небеса и с благодати!
Снимката ми е от оня специален период в живота ми, когато обикнах поезията и прописах свои стихове.

18.03.2017.

събота, 9 март 2019 г.

1558. В ДЕНЯ НА ПРОШКАТА НЕБЕСНА




Прости ми, Господи - с любов прости ми!
От теб единствен прошка днеска искам.
Защото светлината, дето имам,

на твойта чистота  ме прави близка.
Теглото ни отмива всички грешки,
допуснати при сблъсъци със злото,
превзело с мрак телата ни човешки,
препълнило ни с грехове голготни..
Ти знаеш, Господи, че в нас израства
духът, призван от теб да се пребори
със чужда злоба, с ярости опасни,
и със омразите на зли гомори.
Не, няма грехове в душите наши!
Животът е училище велико,

в което пием грях с прастари чаши,
превръщайки се в   мъдрост звездолика!

10.03.2019, 6ч,14ч. 

сряда, 13 февруари 2019 г.

1557. ОТДАВНА ЗНАМ, ЧЕ НЯКЪДЕ ТЕ ИМА.../Ден на Свети Валентин/



Наглед съм странна и непредвидима...
Сърцето ми е храм на любовта.
Отдавна знам, че някъде те има!
Отдавна знам...Затуй така пламтя!
Дойде денят на òбичните хора,
изваяни с лъчи от Купидòн.
Пак Жулиета чака страстно горе
и пак блести веронският балкон...
Жената-чудо днес ще е богиня,
а погледът й ще твори съдби.
През хиляди пътеки с обич мина,
но ничия сърдечност не разби.
Крила раздаваше, та волност златна
света да зареди с вълшебен блян.
Любов е тя и сее благодати,
за да цъфтят цветя в живот огрян.
Защо съм странна и непредвидима?
Такава ме извайва любовта.
Отдавна знам...Мъжът-вулкан  го има,
затуй така неистово пламтя!
----
Купидòн - гръцкият бог на любовта.
Жулиета / по Шекспир/ - намек за прочутата среща на  Жулиета
и влюбения Ромео, изкачил се до балкона на нейния дом във Верона...
Жулиета=74= богиня

14.02.2019, 5ч.

вторник, 1 януари 2019 г.

1556. НОВАТА ГОДИНА ПРИСТИГНА!...



ТЯ Е ТУК- ПОНЕСЛА СВЕТЛИНАТА!
ГЛЕДА КРОТКО, КАТО МАЙКА СВЯТА...

НЕКА Я ПОСРЕЩНЕМ С МОЩНО ВИВА!...
ЗДРАВИ ДА НИ ПРАВИ И ЩАСТЛИВИ!
ЩЕДРОСТТА Й - ФЕЯ   ЗВЕЗДОЧЕЛА.
ДА НИ СБЛИЖИ С ВЕЛИКИТЕ ПРЕДЕЛИ!

С ЛЮБОВ ВСЕЛЕНСКА ДА ИЗВАЙВА ДНИТЕ,
ЗА ДА ЖИВЕЕМ ВЕДРИ И ЧЕСТИТИ
КАТО ОРЛИЦА ДЕН И НОЩ ДА НИ ЗАКРИЛЯ

И ВСЕКИ ДА  ДАРИ С НЕБЕСНА СИЛА!

1.01.2019, 20ч.

събота, 15 декември 2018 г.

1555. ПАПАГАЛЧЕТО МИ ЧАРЛИ ПРЕДПОЧЕТЕ СВОБОДАТА



Излитнал от клетката,
ти вече си символ небесен...
Съдбата ми, клетата,
видя в тебе вихър понесен.
Летеше тъй царствено!
С кръжене ми казваше много...
И чух благодарности,
целуващи мойта тревога...
Видях как сниши се...
С крилата изпляска над мене.
Зовях те със мисъл...
Спомни си как в паника стенех!
Бях плачещо сбогом...
Не знаех какво да сторя!
И шепнех на Бога,
зрънца да ти дава там, горе!

11.12.2018, вторник, 11,42ч., сладкарница "Неделя"/Слатина/.

----
Беше около 1999г. Купих си папагалче, порода "Александър" - зелено, с червена човка.
Дадох му името Чарли. Много гальовно и много особено пиле. Обичаше да се гушка като бебе до бузата ми и ме целуваше...Водила съм го на море и имам доста снимки с него. В София си живееше в клетката и много ни радваше - и мен, и сина ми. Но веднъж, точно когато вратата на терасата бе отворена /живеехме в чуждо жилище/, детето ми взе, че отвори клетката и Чарли излетя право навън като стрела. Веднага изхвърчахме със сина ми и тръгнахме тичешком към близката гора. Там, на една поляна, видяхме Чарли как лети не много високо, но много щастливо се рееше точно над нас. Аз плачех и се молех да се върне, но той не го направи. Кръжеше и кръжеше, а после се сниши ниско, изведнъж замря на едно място и...изпляска с крила два-три пъти...Все едно, че се прощаваше с нас. И разплаканите ми очи видяха как любимото ми птиче просто се стопи като точка в далечината. Знаете ли кое е най-странното? Точно след месец се наложи да отида да живея в едно мазе и животът ми там продължи няколко години, което ми осигури жилище от общината...Все едно, че небето бе внушило на папагалчето да излети, защото нямаше как да живее в мазе, нали? А аз пък бях спряла да му подстригвам крилата 

/правех го най-редовно, за да не излети от клетката случайно!/...Това му даде възможност да лети нависоко и надалече в оня съдбоносен момент, когато се наложи да се сбогуваме...Много време плаках за горкото бездомно птиче...Но сякаш знаех, че то не е загинало, а се е спасило, кацайки на нечий прозорец, попадайки в нов дом.
И чак сега, след толкова много години от раздялата ми с Чарличко, изведнъж в мен  на 11 декември  прозвуча стихотворение за него и за оня миг там, в гората, на поляната...