1397. БЯХ КИПАРИС, БЯХ ПТИЦА, БЯХ ОГЪН И...ТИШИНА.../дневник - Мари и Тим/

На Тим!
----
Обикнах те, макар да си все още далечен и тайнствен.
Броях миговете, отбелязани от пясъчния часовник, които щяха да ме доведат до прага на твоето задъхано от бързане ежедневие.
Бях устремена към заревото ти, подобно връх на кипарис, който жадува да докосне синята безбрежност, орисана да бъде дом на звезди и на вълшебно утринно сияние.
Копнеех за топлите очи на красивата ти потайност, тъй както птицата в своя устрем е готова да се слее с душата на безкрая.
Целувах нежността ти в просъница, както утрото целува уханието на цъфналата вишна.
Случва се да си кажа, че всъщност си само илюзия, но винаги се сепвам, прогонвайки далече от моя мир това опасно за любовта ни безверие.
Опитвам се да различа стъпките ти от тези на вятъра, оставени по пясъчните брегове на тишината.
Вричах се, щом те срещна, да се превърна в твое нямо присъствие, в твоя сянка.
Бях огън, който  само за едно мечтае - чрез небесната си сила да ти подари вечен живот - толкова вечен, колкото е любовта ни. Вечер пламтях в скритата страст на жаравата, за да топля твоите далечни зимно помръкнали нежности. В полунощ ставах пепел и тихо посипвах страстта на някогашните ни срещи, за да запазя тлеещите наши подсъзнателни  спомени от загиване...
Бях до теб, любими - винаги бях незримо до теб, когато имаше нужда от топлина сред тъжната обител на живота ти днес - живот, посветен на  големи сблъсъци с лаещи ледове и с глухи егоси. Бях до теб, но ти не ме забелязваше. Вървеше към целите на трудните си пътища и не беше възможно да ме забележиш - проклятията те бяха сграбчили с грабливите си нокти, а битките с тях те дистанцираха от любовта ни.
Трептях с прашинките във въздуха, летях с грациозността на чайката и ти говорех с гласа на тъжното самотно море. За съжаление,  никога не можа да ме чуеш и видиш. Пречеха ти проклятията, които, в желанието си да те държат на разстояние от чудодейната ни любов, ти изпращаха да те омайват разни самодиви с  гримирани очи и с фалшиви думи за обич - думите на нищото...
Разтварях светлината си във всеки поглед на жена, влюбена в младежкото ти очарование и те галех с милувките на чуждия копнеж. Но ти не забелязваше - точно така  го е почувствал и великият Стефан Цвайк в писмото до неговата Непозната...
Разрошвах с пръстите на закачливия вятър косите ти, но тъгата ми виждаше как отново и отново си чужд и далечен.
Бях кипарис...птица...огън и... тишина - дълбока, непробудна тишина!
Исках да те озари моето озарение в миговете, когато жадувах да прогониш съня и да ме познаеш, докато те милвам чрез нечии  чужди очи. Исках да доловиш силата на висшата обреченост, която винаги дава най-фини вибрации на глъбините ми, щом се устремя към теб. Не се получаваше...
Не успях с магическа пръчка да ти дам нашата бленувана реалност, но знам, че вече подсъзнателно си буден и упорито вървиш към нея, в желанието си да срещнеш мен, истинската и неподправена твоя любов. Затова тайно ти дадох себе си, посветих се на теб чрез божествената сила на словото си. Така  усилвам любовния ти копнеж до неговите неземни измерения.
Ти си изгревът на изгревите!
Ти си моето слънце със златен ореол, залутано сред сивите облаци на пустотата, които  силните ни пролетни ветрове в определен момент ще прогонят към небитието.
Обичам те, затова че те има и че на теб дължа ония безценни мигове сънувано щастие, които някога ни обвиваха в една благословена от вселената прегръдка.
Благодарение на теб някога бях, но и  до ден днешен си останах кипарис, птица, огън и тишина. Посветих се на това да пробуждам с гласа на незрима камбана вълшебния пламък на твоята същност, единствена и неповторима...Защо ли?
Защото благодарение на теб, днес съм една сакрална любов, способна да се самораздава и да ражда лъчите, запътени към всички самотни души, лъчите, които пробуждат висшата благодат в сърцата на другите и по този начин раждат бъдещето на нашето общо зарево.
Дори да не вярваш, ти вече знаеш, че ме има и че съм съвсем близо...
И си прав!

Мари
3.10.2001.

1396.БЛИЖЕН

ДА ПОГОВОРИМ ЗА ПОНЯТИЕТО "БЛИЖЕН", ВЗЕТО ОТ БИБЛИЯТА, КОЕТО СЕ ТЪЛКУВА НЕПРАВИЛНО ОТ ЦЪРКВАТА- УМИШЛЕНО ИЛИ ЗАРАДИ НЕЙНОТО ДУХОВНО КЪСОГЛЕДСТВО...
Най-ценната помощ е, когато нямаш много /визирам отец Иван и неговия приют за бездомни/, но заделяш от залъка си за изнемогващите, търсиш средства от богатите, за да дадеш на гладуващите, които искат да израснат духовно и да променят към по-възвишените нива своите ценности, но са попаднали в някоя житейска яма. И ние сме се почувствали длъжни, водени от състраданието си, да им помогнем чрез подаване на ръка.... Можеш да подадеш не само материални помощи, които не са така ценни, но понякога са животоспасяващи. Най-ценната помощ е от друго естество - ДАВАМЕ ГЛЪТКИ ЖИВА ВОДА ОТ НАШЕТО ПОЗИТИВНО ИЗЛЪЧВАНЕ, което е извор на здраве и на вяра в силата на доброто. За да помогнем духовно, е нужно срещу нас да стоят хора, подготвени за тази помощ, хора, които жадуват да се извисят и да прогледнат за великите истини в живота, хора, искрено благодушни, а не насилници, искащи да вкарат в дома ни насилието и убийството. Така се случва и по въпроса с мигрантите, прегазващи насила оградите на нашите държави-домове. Те много добре знаят, че между тях има стотици маскирани терористи и за тази цел колективно са взели решение всички да бъдат без лични документи. Така хем искат насилствено да ни накарат да ги приемем, хем ни внасят живи бомби. И са много наясно какво правят - всичко е планирано...
НА ВНИМАНИЕТО НА ПАПАТА И НА КРЪГА ОКОЛО НЕГО - да, в Библията пише да се грижим за ближния си, но въпросът е дали ни е ближен този, който ни носи смърт за нас и за децата ни под формата на атентати? Аз разсъждавам ето по тази логика - БЛИЖЕН може да ми бъде само човек със светлина в душата си, която се слива с моята светлина и изпитвам към него огромно желание да му помогна, заради неговото смирение и молба в погледа да му помогна в тежък за живота му момент. ПОМОЩТА Е ДЕЛО НА СВОБОДНАТА МИ ВОЛЯ И НА СИЛНО ВЪТРЕШНО ЖЕЛАНИЕ! Почувствала съм милост в сърцето си, заради тихата тъга и молба в очите на страдалеца! Но този човек не би влязъл насилствено през оградата на нито един дом, на нито една държава. Насилникът с неговото агресивно нахлуване в чужда собственост и с разрушителните му сили е БЛИЖЕН на ДЯВОЛА, а не на божествената ни светлина и на добротата. Крайно време е да спрете да изкривявате посланието на Бог за отношението ни към ближния. Нашият Създател от хиляди години води битка със злото и с неговото насилие в душите на хората. И тази борба ТОЙ води чрез светлината на най-духовните същества на планетата. Никъде в най-мъдрата книга не пише, че ближни са ни садистите, убийците, агресивно действащите озверели хора - всички до един обладани от най-опасни бесове. Пак казвам - ТЕ СА БЛИЖНИ НА ДЯВОЛА, но им предстои изчистване на душите от злото и разкаяние - чак тогава могат да ни станат ближни. Не можеш да дадеш подслон на милиони хора в своята държава - това ще ни унищожи и така ще докаже, че погрешно тълкувате понятието "БЛИЖЕН", драги църковни слуги.
Тук му е мястото да попитам тези от "Червения кръст" - защо не повдигнат международно обвинение срещу всички онези мигранти, които излагат на риск хиляди деца? Тръгнали да търсят работа из европейските държави, вземайки свои и чужди деца със себе си, излагайки здравето и живота им на природните аномалии! Тези тълпи от чужденци фактически ни изнудват /точно така действа дяволът/, искайки да нахлуят НАСИЛСТВЕНО през границите ни - целта на тези наши "БЛИЖНИ" е да унищожат Европейския съюз. Не ви ли е минавало през ум, че по време на проповедите в техните мюсюлмански църкви така им е наредено - посочили са им християнска Европа като цел за унищожение...Какъв ближен са ни те? Ближни са на Меркел, която не гледа дали идващите притежават някаква що-годе прилична ценностна система, която не позволява на човек да си подлага децата на риск. Вместо това въпросната фрау, правейки се на най-големия светец, страдащ за чуждото страдание, всъщност гледа кой ще й направи още по-силна икономиката, вземайки пришълците на работа, без да се интересува от вредите на това масово нахлуване в нашите държави - пак да напомня, че те са източник на терористи, безогледно взривяващи бомби сред мирни хора.
Ближен човек ли влиза в един дом насилствено като изнасилва 
/визирам гарата в Кьолн по Нова година/? Ближен човек ли е за нас онзи, който рискува живота на децата си, давещи се в лодките, дето ги превозват нелегално, а ако оживеят газят в кал, спят на открито през студените нощи, свидетели са на освирепели сблъсъци и на помитане на граници по насилствен начин.... И тези майки седнали нас да обвиняват, че им нарушаваме човешките права като не ги приемаме в дома си. НАПРОТИВ! ТОЧНО ТЕ НАРУШАВАТ ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА СВОИТЕ ДЕЦА И НА ЧУЖДИТЕ ДЕЧИЦА, КОИТО ИЗОСТАВЯТ БЕЗЦЕРЕМОННО ПО ПЪТЯ СИ НА ПРОИЗВОЛА НА СЪДБАТА. 
ПАК ТЕ, МИГРАНТИТЕ, НАРУШАВАТ И НАШИТЕ ЧОВЕШКИ ПРАВА КАТО НЕ САМО ЧЕ НАХЛУВАТ НАСИЛА В ДЪРЖАВИТЕ НИ, НО И ВОДЯТ СЪС СЕБЕ СИ ДЖИХАДИСТИ, ЗА ДА НИ ВЗРИВЯВАТ. А ТЕХНИТЕ РОДНИНИ, КОИТО ЖИВЕЯТ ОТ ДЪЛГИ ГОДИНИ В БЕЛГИЯ, ФРАНЦИЯ, АНГЛИЯ и т.н. РАЖДАТ ТЕРОРИСТИ, КОИТО СЪЩО НИ ВЗРИВЯВАТ СЪС СВОИТЕ БОМБАДЖИЙСКИ КОЛАНИ.
ТОВА НЕ Е ЛИ ЗА МЕЖДУНАРОДЕН СЪД?
Да напомня - Божият Син си даде живота, за да поеме част от човешките грехове в телата на обсебените с бесове. Ние сега искаме да загърбим тази велика жертва и сами пускаме в домовете си хора сред които има бомбаджии-джихадисти, които очевидно са обсебени от мрака, щом използват насилието в живота си като средство за постигане на своите цели. Ако имат възможност, биха ни разпънали на кръст, за да постигнат своето.Но днес битката не е чрез разпятието. Днес битката е чрез прозрения и мъдри стъпки в сложни ситуации, чрез вяра и доверие в БОГА, в неговите съвети, които ни изпраща. Тия с многото пари, каквито са управниците на Евросъюза нямат прозрения - грешките им го доказват. Довериха се на Турция и ни направиха зависими от един диктатор, по отношение на мигрантите. На това какво му викате? После отидоха при Папата и той какво направи? Посъветва ни да си отворим границите за идващите тълпи и за техните деца - били бедни и мизерстващи. Е, браво за тази мъдрост "спасителна" за Европа.
2016

1395. ЦАРЕВА ЛИВАДА - ДОМ НА СВЕТЛИНАТА /2014/

Царева ливада... Място свято
със харизмата за срещи нови...
Дом, граден на обичта с крилата,
там раздава тихи благослови.
Изгревът, омаян от копнежи,
с блеснал поглед озари пердето...
И се чувстваш някак нов, безбрежен,
преизпълнен само с мисли светли...
Дом, граден за извисени хора,
дето търсят тишина лирична.
Светлината там струи отгоре
и се слива с радостите птичи.
Царева ливада...С глас неземен
красотата ù любов отключва.
Ако си поет, твориш поеми
в утринта ù - нежно благозвучна...
Ех, да можех някак да разкажа
на угрижените наши хора
колко за живота им е важно
с красотата страстно да говорят!
Боже, знак прати им, за да идат
в царството на Царева ливада,
за да се почувстват рожби свидни
на всемира, който им се радва!

20.11.2014, 1ч.

1394. СУРОВИТЕ КАРТОФИ - ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПОЛЕЗНИ

СУРОВИТЕ КАРТОФИ В МОЕТО ДЕТСТВО, А И В ДНЕШНО ВРЕМЕ...
/от тях се отслабва, освен всичко останало, за което ще прочетете в линковете тук/

Още като бях 3-4-5 годишна явно съм имала вече много силна интуиция, щом съм била насочвана свише да ям редовно сурови картофи. Видя ли, че баба ми Любина /царство й небесно/ вземе тенджерата и започва да бели картофи за манджа, сядам до нея и все мрънках за още и още картофчета. Хрусках ги като ябълки. Баба много ми се радваше и повтаряше:
- Яж, баба, яж - то е арно /полезно/...
Хората знаят за много от полезните свойства на суровите картофи, но не знаят най-важното, което съм получила като полезно познание от Нирвана /Нирвана, това е мощната пробудена светлина в подсъзнанието на духовно силните хора/... Суровите картофи имат изключително силна здравословна позитивна енергия, която отключва в нашите гени ПИНИНОВИТЕ КЛЕТКИ - те са чудотворците в организма ни и ни даряват с вечно здраве, с вечна младост, с вечен живот. Само ако си наследил  СИЛЕН БОЖЕСТВЕН ДУХ, само тогава имащ силна  интуиция, а тя отвреме навреме  ти внушава желание да консумираш сурови картофи. Мен като малка все ме тъпчеха да ям, а аз все се дърпах от стандартните манджи. Но обичах баница, печени фъстъци, пържено с масло домашно пиле /то тогава нямаше други пилета/, много обичах и топъл хляб - ядях до пръсване. Така че бях пухкавичко дете. Явно, за да не пълнея, нещо ме е карало да ям на корем СУРОВИ КАРТОФИ поне по два пъти в седмицата. И това продължи през цялото ми ранно детство. Ето, прочетете сами в този материал какво лекуват суровите картофи. Давам ви и втори линк за полезните вещества в тях.
И сега има периоди, когато  редовно си беля по два картофа на ден и си ги хапвам - ей така, без нищо друго. Може да ги рендосате и да си ги овкусите като салата с розова хималайска сол и зехтин, плюс магданоз...  Опитайте - повече от полезно е.
А и вкусно.

ТОЗИ ЛИНК ГО КОПИРАЙТЕ В ГУГЪЛ И ЩЕ ПРОЧЕТЕТЕ ИНТЕРЕСНИ НЕЩА ЗА СУРОВИТЕ КАРТОФИ:
http://gotvach.bg/n5-26311-%D0%97%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D0%BA%…

За какво е полезен сокът от картофи

Картофите са много полезни, те съдържат ценни хранителни вещества. Освен нишестето картофите съдържат протеини и мазнини, целулоза и хранителни влакнини, органични киселини и много витамини.

gotvach.bg


http://lekuva.net/.../obiknovenite-kartofi-neochakvano...

Обикновените картофи – неочаквано полезни за здравето

Картофите спокойно могат да заместят цяла шепа...

lekuva.net

1393. МАЛКИЯТ ПРИНЦ /откъси/

ЗА СРЕЩАТА НА МАЛКИЯ ПРИНЦ С НЕГОВАТА РОЗА

"Върху планетата на малкия принц винаги бяха никнали твърде прости цветя, украсени със само един ред венчелистчета - те не заемаха никакво място и не смущаваха никого.  Появяваха се някоя сутрин и вечерта умираха. Но това цвете бе покарало един ден от семенце, донесено незнайно откъде и малкият принц беше наблюдавал отблизо стъбълцето му, което не приличаше на другите стъбълца. То можеше да бъде нов род боабаб. Но храстът бързо престана да расте и начена да приготовлява един цвят. Огромната пъпка растеше пред очите на малкия принц и той усещаше, че от нея ще излезе чудно видение, ала цветето безкрайно се разкрасяваше, притаено в своята зелена стая. То грижливо избираше своите багри. То се обличаше бавно, нагласяваше едно по едно венчелистчетата си. То не желаеше да излезе цяло раздърпано, подобно на маковете. То искаше да се яви в пълния блясък на красотата си. Ах, да! То беше много кокетно! Загадъчното му приготовление беше продължило дни наред. И ето, че една сутрин, точно на изгрев слънце, то се показа.
И макар да бе работило така прецизно, цветето се прозина и каза:
- Ах! С мъка се събудих...Моля за извинение...Още съм поразрошена...
Малкият принц не успя да сдържи своето възхищение:
- Колко сте красива!
- Нали? - отвърна кротко цветето. І И съм родена ведно със слънцето...
Малкият принц долови, че то не е твърде скромно, но беше толкова вълнуващо!
- Мисля, че е време за закуска - добави веднага красавицата. - Ще имате ли добрината да помислите за мен...
И много смутен, малкият принц отиде да потърси лейка с прясна вода, за да полее цветето...
Така то доста бързо го измъчи със своята някак взискателна суетност.  Един ден например, както говореше за своите ЧЕТИРИ БОДЛИ /подчертано от мен/,  то каза на малкия принц:
- Току-виж дошли тигрите с техните нокти!
- На моята планета няма тигри - възрази малкият принц.
- И после, тигрите не ядат трева.
- Аз не съм трева - отвърна тихо цветето.
- Простете ми.
- Никак не се страхувам от тигрите, но изпитвам ужас от въздушните течения. Не разполагате ли с някакъв заслон?
"Ужас от въздушните течения...Невероятно е за едно растение - отбеляза малкият принц. - Това цвете е много сложно..."
- Вечер ще ме поставяте под стъклен похлупак. При вас е малко студено. Зле устроено. Там, откъдето идвам...
Ала се спря. Бе пристигнало като семе. Съвсем не би могло да познава други светове. Смутено, че се остави да бъде уловено в скрояването на такава наивна лъжа, то се прокашля два-три пъти, за да пробуди у малкия принц чувство на вина:
- Заслонът?...
- Щях да ида да потърся, но вие почнахте да ми говорите!
И тогава то почна да кашля по-силно, за да породи все пак у него някакви угризения.
По такъв начин, въпреки добронамереността на своята любов, малкият принц скоро започна да се съмнява в красавицата..Бе възприел на сериозно лишените от значимост слова и се беше почувствал твърде нещастен.
"Трябваше да не я слушам - довери ми той един ден, - човек никога не бива да слуша цветята. Трябва да ги гледа и да вдъхва благоуханието им.. Моето цвете насити с аромат планетата ми, но аз не умеех да се радвам на това. Тази история с ноктите, която толкова ме подразни, трябваше да предизвика у мен умиление..."
И ми призна също:
"Тогава аз не проумявах нищо! Трябваше да я съдя според постъпките, а не според словата. Тя изпълваше всичко наоко ми с аромат и светлина. Не биваше никога да я напускам!  Трябваше да отгатна нежността зад клетите й хитрости. Цветята са толкова противоречиви! Но бях твърде млад, за да умея да я обичам."
-----
------
х  х  х
ЗА РАЗДЯЛАТА НА МАЛКИЯ ПРИНЦ С РОЗАТА

...Също така някак меланхолно малкият принц изтръгна последните стъбълца на баобаби. Той мислеше, че не ще се върне никога вече. Ала всички тези обичайни действия в онази утрин му се сториха изключително сладостни.. А когато поля за последен път цветето и се готвеше да постави върху него стъкления похлупак, му се приплака.
- Сбогом. - каза той на цветето.
Ала то не му отговори.
- Сбогом. - повтори той.
Цветето се изкашля. Но не поради настинка.
- Бях глупава. - каза красавицата. - Прости ми. Дано бъдеш щастлив.
Той се изненада от липсата на упреци. Стоеше съвсем смутен със стъкления похлупак в ръце. Не проумяваше тази смирена благост.
- Е, да, аз те обичам. - рече цветето. - Но по моя вина ти нищо не узна. Това не е никак важно. Ала и ти беше също толкоз глупав като мене. Постарай се да бъдеш щастлив...Остави на мира този стъклен похлупак. Не го искам.
- Ала вятърът...
- Е, не съм чак толкова простинала...Хладният въздух на нощта ще ми влее сила. Аз съм цвете.
- Но животните...
- Ще трябва все пак да понеса две-три гъсеници, ако искам да позная пеперудите. Те навярно са много красиви. Инък кой друг ще ме навести? Ти ще бъдеш далеко. А от едрите животни изобщо не се страхувам. Нали и аз имам нокти.
И тя простодушно показа своите четири бодли. После добави:
- Не протакай, досадно е! Реши да заминеш. Тръгвай.
Защото не искаше принцът да види как тя плаче. Бе толкова горделиво цвете...
----
----
МАЛКИЯТ ПРИНЦ ОБХОЖДА ПЛАНЕТИТЕ.
ПЪРВАТА ПЛАНЕТА Е ТАЗИ НА ПУРПУРНИЯ КРАЛ МЪДРЕЦ /символ за Бог?/...

х  х  х

"Ако аз издадях заповед на един генерал да се превърне в морска птица и ако генералът не ми се подчинеше, това нямаше да е грешка на генерала. Грешката щеше да бъде моя."

х  х  х
  
"От всекиго трябва да се изисква това, което той може да даде...Законната власт се основава преди всичко на разума. Ако наредиш на своя народ да иде и да се хвърли в морето, той ще вдигне революция.
Аз имам право да изисквам подчинение, тъй като заповедите ми са разумни."

х  х  х  

"- Министър на какво?
- На...на правосъдието!
- Но няма кого да съдя!
- Не се знае - каза кралят. - Още не съм обиколил кралството си. Твърде стар съм, няма няма място за карета, а ходенето пешком е уморително за мене.
- Ах! Но аз вече видях - каза принцът, който се надвеси, за да огледа още веднъж обратната страна на планетата. - Там също няма никой...
- Е, значи ще съдиш сам себе си. - отвърна му кралят. - Това е най-трудното нещо.  Много по-трудно е да съдиш самия себе си, отколкото да съдиш другите. Ако съумяваш да съдиш себе си, както трябва, ти си истински мъдрец.
- Бих могъл да съдя себе си, където и да е - каза малкият принц. - Не е нужно да живея тук.
- Хм! Хм! - рече кралят. - Уверен съм, че на моята планета съществува нейде един стар плъх. Чувам го понякога нощем. Можеш да съдиш този стар плъх. Ще го осъждаш на смърт от време на време. Така животът му ще зависи от твоето правосъдие. Но всеки път ще го помилваш, за да го съхраним. Разполагаме единствено с него."

ИЗВОД: Ето защо има престъпници на Земята. Стоят известно време в затворите и ги пускаме, за да продължава да съществува полицейско-прокурорската правосъдна система.
-----
-----
ВТОРАТА ПЛАНЕТА - НА ЕДИН САМОВЛЮБЕН

"Ала самовлюбеният не го чу. Самовлюбените винаги чуват само похвалите.
- Наистина ли много ми се възхищаваш? - попита той малкия принц.
- Какво значи да се възхищаваш?
- Да се възхищаваш означава да признаваш, че аз съм най-красивият, най-добре облеченият, най-богатият и най-интелигентният човек на планетата."
-----
-----
ПЛАНЕТАТА НА ПИЯНИЦАТА

"- Какво правиш?...
- Пия - отвърна пияницата с печално изражение.
- Защо пиеш? - попита го малкият принц.
- За да забравя - отвърна пияницата.
- Какво да забравиш?
- Да забравя, че се срамувам - довери му се пияницата със сведена глава.
- От какво се срамуваш? - позаинтересува се малкият принц, който искаше да му помогне.
- - Срамувам се, че пия! - завърши пияницата и млъкна окончателно.
И малкият принц си тръгна слисан."
----
----
ЧЕТВЪРТАТА ПЛАНЕТА Е НА БИЗНЕСМЕНА, КОЙТО БРОИ ЗВЕЗДИТЕ:

"...И какво правиш ти с тези звезди?
- Какво правя с тях ли?
-Да.
- Нищо. Притежавам ги.
- Притежаваш звездите?
- Да.
- Но аз вече видях един крал, който...
- Кралете не притежават. Те властват. Това е доста различно.
- И за какво ти е да притежаваш звездите?
- За да бъда богат.
- И за какво ти е да бъдеш богат?
- За да купувам други звезди, ако някой ги открие.
"Този - каза на себе си малкият принц - размишлява малко като моят пияница."
 При все това продължи да пита:
- Как могат да се притежават звездите?
- На кого принадлежат? - недоволно изръмжа бизнесменът.
- Не зная. На никого.
- Тогава са мои, защото аз първи съм помислил за тях.
- Това достатъчно ли е?
- Разбира се. Когато намериш един диамант, който не принадлежи никому, той е твой. Когато откриеш остров, който е ничий, той е твой. Когато на тебе първи ти хрумне една идея, ти я патентоваш, тя е твоя. А аз притежавам звездите, тъй като никой друг преди мене не е помислил да ги притежава.
- Това е вярно - каза малкият принц. - А какво правиш с тях?
- Аз ги управлявам. Броя ги, преброявам ги отново - каза бизнесменът. - Трудно е, но аз съм сериозен човек!
Ала и това не задоволи малкия принц.
- Пък аз, ако притежавам копринено шалче, мога да го метна около врата си и да го нося. Ако притежавам цвете, мога да го откъсна и да го нося със себе си. Но ти не можеш да откъснеш звездите.
- Не, но мога да ги внеса в банка.
- Какво значи това?
- Това значи, че записвам върху една малка хартийка броя на звездите си. И после затварям под ключ в едно чекмедже тази хартийка.
- И това е всичко?
- Достатъчно е!
" Забавно е - помисли си малкият принц. - И доста поетично. Ала не е твърде сериозно."
 Представите на малкия принц за сериозните неща бяха съвсем различни от представите на възрастните.
Той каза още:
- Аз притежавам едно цвете, което поливам всеки ден. Притежавам три вулкана, които почиствам всяка седмица.  Понеже почиствам и угасналия. Никога не се знае. За моите вулкани е ползотворно, за цветето ми е ползотворно, че ги притежавам. Но ти не носиш полза на звездите...
Бизнесменът отвори уста, ала не намери какво да отговори и малкият принц си тръгна."
----
----

МАЛКИЯТ ПРИНЦ ПРОДЪЛЖАВА ПЪТЕШЕСТВИЕТО СИ..
ПЕТАТА ПЛАНЕТА, КОЯТО ПОСЕЩАВА Е НА ЕДИН ФЕНЕРДЖИЯ...
/Той е символичен образ на работещите при социализма, които обичат да спят духовно и работят до без дъх, заради заповедта, която ги превръща в роботи/...

Малкият принц не успя да си обясни за какво можеха да служат нейде в небето на планета, върху която нямаше ни къща, ни поселници, фенер и фенерджия. При все това той си каза:
"Може би съществуването на този човек е нелепо. Ала то е по-малко нелепо от това на краля, на самовлюбения, на бизнесмена и на пияницата. Най-малко трудът му има смисъл. Когато пали фенера си, сякаш предизвиква раждането на още една звезда или на цвете. Когато гаси фенера си, цветето или звездата заспиват. Това е прекрасно занимание. То е наистина ползотворно, тъй като е прекрасно."
Когато достигна планетата, той поздрави с уважение фенерджията:
- Добро утро. Защо току-що угаси фенера?
- Такава е заповедта - отвърна фенерджията. - Добър ден.
- Каква е заповедта?
- Да запаля фенера. Добър вечер.
И той отново го запали.
- Но защо току-що отново го запали?
-Такава е заповедта - отвърна фенерджията.
- Не разбирам - рече малкият принц.
-Няма нищо за разбиране - каза фенерджията. - Заповедта си е заповед. Добър ден.
И той угаси фенера.
После избърса потта от челото си с кърпичка на ЧЕРВЕНИ КВАДРАТИ.
- Заниманието ми е ужасно. Преди време то беше разумно.  Сутрин загасвах фенера, вечер го запалвах. През останалата част от деня си почивах, а през останалата част от нощта спях...
- Да не би заповедта от онова време да се е променила?
- Заповедта не се е променила - каза фенерджията. - В това е драмата!  От година на година планетата се въртеше все по-бързо, а заповедта не се променяше!
- И тъй? - рече малкият принц.
- И тъй, сега, когато тя прави една обиколка в минута, аз нямам нито секунда покой. Паля и гася веднъж в минута!
- Това е смешно! Дните тук траят една минута!
- Никак не е смешно - каза фенерджията. - Ние двамата с теб си говорим вече цял месец.
- Цял месец?
- Да. Тридесет минути. Тридесет дни! Добър вечер.
И той отново запали фенера.
Малкият принц го погледна и изпита обич към този  фенерджия, който така вярно изпълняваше заповедта. Той си спомни слънчевите залези, които сам по-рано беше дирил, придърпвайки стола си. Поиска да помогне на своя приятел.
- Знаеш ли...има един начин да си почиваш, когато пожелаеш...
- Винаги желая - каза фенерджията.
Защото човек може да бъде едновременно верен на заповедта и мързелив.
Малкият принц продължи:
- Планетата ти е толкова мъничка, че можеш да я обиколиш с три разкрача. Нужно е само да вървиш достатъчно бавно, за да си винаги изложен на слънцето. Когато пожелаеш да си отдъхнеш, ще тръгнеш...и денят ще продължи толкова дълго, колкото ти пожелаеш.
- Това не ме устройва кой знае колко - рече фенерджията.- Ако обичаш нещо в този живот, то е да спя.
- Положението е безнадеждно - каза малкият принц.
- Положението е безнадеждно - каза фенерджията.-Добър ден.
И той изгаси фенера.
"Този - рече си малкият принц, продължавайки своето пътуване - би бил презрян от всички останали - от царя, от самовлюбения, от пияницата, от бизнесмена. При все това само той не ми се струва смешен. Навярно защото се занимава с нещо, различно от себе си."
Той въздъхна със съжаление и си каза още:
"Той е единственият, с когото бих искал да се сприятеля. Но планетата му е наистина твърде малка. Няма място за двама..."
Това, което малкият принц не се осмеляваше да си признае, бе, че съжаляваше за тази благословена планета най-вече заради хиляда четиристотин и четиридесетте  /1440/ слънчеви залеза в денонощието!

------
------
ШЕСТАТА ПЛАНЕТА Е НА СТАРИЯ ГЕОГРАФ, КОЙТО ПИШЕ ОГРОМНИ КНИГИ...ТЯ Е ДЕСЕТОКРАТНО ПО-ГОЛЯМА ОТ ОСТАНАЛИТЕ ПЛАНЕТИ.

"-Аз съм географ - каза старият господин.
-Какво значи географ?
- Географът е учен, който знае къде се намират моретата, реките, градовете, планините и пустините.
- Това е доста интересно - рече малкият принц. - Най-сетне едно истинско занимание!
   И той поогледа планетата на географа. Никога преди това не бе виждал такава величествена планета.
- Планетата ви е много красива. Има ли океани?
- Не бих могъл да зная това - каза географът.
- О! - малкият принц беше разочарован. - А планини?
- Не бих могъл да зная това - каза географът.
- А градове, реки, пустини?
- И това не бих могъл да зная - каза географът.
- Та вие сте географ!
- Точно така - каза географът, - ала не съм пътешественик. Не разполагам с никакви пътешественици. Не географът ще седне да брои градовете, реките, планините, моретата, океаните и пустините. Географът е прекалено значителен, за да се шляе. Той не напеска писалището си. Ала приема пътешественици. Разпитва ги и си взема бележки за техните спомени. И ако спомените на някой измежду тях му се сторят интересни, географът заръчва да се проучи НРАВСТВЕНОСТТА НА ПЪТЕШЕСТВЕНИКА.
- А това защо?
- Защото ако един пътешественик лъже /а ако един политик лъже? - бел. е моя/, той би причинил катастрофи в географската книжнина. Както и пътешественик, който много пие.
- А това защо? - каза малкият принц.
- Защото пияниците виждат нещата удвоени. И тогава географът би отбелязал две планини там, където тя е само една.
- Познавам един човек - каза малкият принц, - който би бил лош пътешественик.
- Възможно е. И така, ако пътешественикът се окаже порядъчен, прави се проучване върху неговото откритие.
- Учените отиват да го видят ли!
- Не. Това е много сложно.. От пътешественика се изисква да достави доказателства. Ако се касае например за откриването на огромна планина, изисква се да бъдат донесени огромни камъни от нея.
Внезапно географът се развълнува.
- Ала ти идеш отдалеко! Ти си пътешественик! Ще ми опишеш своята планета!
И географът отвори регистъра и подостри молива си. Отначало разказите на пътешествениците се записват с молив. За да бъдат записани с мастило, е нужно пътешественикът да донесе доказателства.
- И така? - запита географът.
- О! При мен не е твърде интересно - каза малкият принц, - всичко е съвсем малко. Имам три вулкана. Два действащи и един изгаснал. Но никога не се знае.
- Никога не се знае - каза географът.
- Имам също едно цвете.
- Ние не отбелязваме цветята - каза географът.
- Но защо? Та те са най-хубавото нещо!
- Защото цветята са мимолетни.
- Какво означава "мимолетни"?
- Географиите са най-ценните от всички книги - каза географът. - Те никога не остаряват.  Твърде рядко някоя планина сменя местонахождението си. Твърде рядко някой океан пресъхва. Ние записваме вечните неща.
- Ала изгасналите вулкани могат да се събудят - намеси се малкият принц. - Какво означава "мимолетен"?
- За нас, другите, е без значение дали вулканите са изгаснали или будни. Важна е планината. Тя не се променя.
- Ала какво означава "мимолетен"? - повтори малкият принц, който никога в живота си не бе се оказвал от въпрос, който вече бе поставил.
- Това означава, че го грози скорошно изчезване.
- Моето цвете го грози скорошно изчезване?
- Разбира се.
"Цветето е мимолетно - каза си малкият принц, - то има само четири бодли, за да се защитава от света! И аз го оставих съвсем само у дома!"
Така за първи път той изпита съжаление, ала се окуражи.
- Кое място ме съветвате да посетя? - попита той.
- Планетата Земя - отвърна му географът. - Тя има добра репутация...
----
----
"МАЛКИЯТ ПРИНЦ"...
ПОРЕДНАТА ПЛАНЕТА, КОЯТО ПОСЕЩАВА ПРИНЦЪТ, Е СЕДМАТА - ТОВА Е ЗЕМЯТА.

СЕДМАТА ПЛАНЕТА= 122= НЕБЕСНА ЛЮБОВ= ПЪРВИ ЮЛИ

В ТАЗИ ГЛАВА ЩЕ ПРОСЛЕДИТЕ ПЪТЯ, КОЙТО  МИНАВА ПОКРАЙ  ЗМИЯТА В ПУСТИНЯТА, ПРИТЕЖАВАЩА ПОЗНАНИЕТО, НО СЕЕЩА СМЪРТ, АКО Й СЕ ДАДЕ ТАКАВА ВЛАСТ. ПЪТ, КОЙТО  СЕ УСТРЕМЯВА КЪМ СЛЕДВАЩИТЕ СРЕЩИ НА ПРИНЦА, МАРКИРАЩИ ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ С НЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ ПРОЗРЕНИЯ И ПОСЛАНИЯ.
Мили хора, ако не сте прочели  тази част от "Малкия принц" на Екзюпери, значи нищо не сте чели в своя живот. Търсете подтекста - в него е истината, същата онази истина, която е закодирана в човешкото подсъзнание. Книгата пробужда тази важна истина и ви извисява духовно. Така ни подготвя за истинската любов.
Някои думи съм дала с главни букви като акцент за размисъл.

х  х  х

Седмата планета беше Земята.
Земята не е случайна планета! На нея има 
сто и единайсет крале (без да забравяме, разбира се, негърските крале) 
/111= небесен цар= Мари Хигелс...бел е моя/,
седем хиляди географи,
деветстотин хиляди бизнесмени,
седем и половина милиона пияници /руснаците пият най-много - бел.е моя/,
триста и единайсет милиона самовлюбени,
тоест около два милиарда възрастни.
За да добиете представа за размерите на Земята, ще ви кажа, че преди да бъде изобретено електричеството, на всичките й шест континента трябваше да се поддържа истинската армия от четиристотин шейсет и две хиляди петстотин и единайсет ФЕНЕРДЖИИ.
Отдалеко това произвеждаше великолепен ефект. Движенията на армията им бяха регулирани като в някой оперен балет.
Най-напред идваше ред на ФЕНЕРДЖИИТЕ В НОВА ЗЕЛАНДИЯ И АВСТРАЛИЯ.
След като запалваха лампионите, те се разотиваха по домовете си, за да спят.
Тогава на свой ред в танца се включваха  ФЕНЕРДЖИИТЕ НА КИТАЙ И СИБИР.
После те също се шмугваха зад кулисите.
Тогава идеше редът на ФЕНЕРДЖИИТЕ ОТ РУСИЯ И ИНДИЯ.
После са тези от АФРИКА И ЕВРОПА.
После са тези от ЮЖНА АМЕРИКА, после са тези от СЕВЕРНА АМЕРИКА.
И всички те никога не объркваха реда си, когато излизаха на сцената. Беше грандиозно.
Само ФЕНЕРДЖИЯТА на единствения фенер при СЕВЕРНИЯ ПОЛЮС и неговия събрат на единствения фенер при ЮЖНИЯ ПОЛЮС водеха ленив и безгрижен живот: те се трудеха само два пъти годишно.

СРЕЩА НА МАЛКИЯ ПРИНЦ СЪС ЗМИЯТА 
/змията е символ на кундалини - кундалини означава "навивка"- ако енергията "кундалини" е заключена и спи в нас, тогава в тялото се вихри мъдрата, но опасна негативна енергия, която убива човека със своя змийски студ, а когато кундалини се пробуди, тогава в тялото господства божествената светлина, източник на здраве, на истини, на божествена мощ с нейната непобедимост
 - вижте в гугъл/. ЕТО И САМАТА СРЕЩА НА ПРИНЦА:

Когато човек иска да прояви чувство за хумор, случва се да послъже. Не бях твърде честен, говорейки ви за фенерджиите. Рискувам да създам грешна представа за нашата планета у тези, които не я познават. Хората заемат твърде малко място върху Земята. Ако двата милиарда жители, които населяват Земята, се изправеха и сберяха плътно един до друг, като на митинг, те биха се побрали без усилие на площад дълъг двайсет мили и широк също толкова. Човечеството  би могло да се скупчи на най-малкото островче в тихия океан.
Възрастните, разбира се, не ще ви повярват. Те си представят, че заемат много място. ТЕ СЕ МИСЛЯТ ЗА ВАЖНИ КАТО БАОБАБИ. Посъветвайте ги да изчислят.  Те обожават цифрите: това ще им хареса. Но не си губете времето с тази отегчителна писмена работа. Безполезно е. Доверете ми се. 
И тъй, щом пристигна на Земята, малкият принц бе доста изненадан, че не вижда никого. Той вече се страхуваше, че е сбъркал планетата, когато един пръстен с лунен цвят се раздвижи сред пясъка /ЗМИЯТА Е С ЦВЕТА НА ЛУНАТА, А ЛУНАТА Е СВЪРЗАНА С ЖЕНИТЕ бел е моя/.
- Добър вечер! - каза малкият принц за всеки случай.
- Добър вечер! - каза змията.
- На коя планета съм попаднал? - попита малкият принц.
- На Земята, в Африка - отвърна змията.
-Ах!...Нима на Земята няма никой?
- Тук е пустиня. В пустинята няма никой. Земята е голяма - рече змията.
Малкият принц седна на един камък и загледа небето.
- Питам се - каза той - дали звездите не са осветени, за да може всеки човек да намери един ден своята. Погледни моята планета - тя е точно над нас...Ала колко е далеч!
- Красива е - рече змията.  - Какво ще правиш тук?
- Имам трудности с едно цвете - изрече малкият принц.
- О! - каза змията.
И те млъкнаха.- Къде са хората? - подхвана най-после малкият принц. - Човек е някак самотен в пустинята...
-Той е самотен също така и сред хората - каза змията.
Малкият принц я изгледа продължително.
- Ти си странно животно - каза й той накрая, - тъничко като пръст...
- Но съм по-могъща от пръста на някой крал - каза змията.
Малкият принц се разсмя:
- Ти не си твърде силна...Нямаш дори лапи...Не можеш дори да пътуваш...
- Аз мога да те отнеса по-далеко от който и да е кораб - рече змията.
Тя се нави около глезена на малкия принц подобно златна гривна.
- Онзи, когото докосна, връщам на земята, от която е дошъл - каза още тя. - Но ти си чист и идеш от една звезда...
Малкият принц не отвърна нищо.
- Предизвикваш жалост у мен - ти си толкова слаб на тази гранитна Земя. Мога да ти помогна един ден, ако ти домъчнее за твоята планета. Мога...
- О! Разбрах много добре - каза малкият принц, - но защо винаги говориш със загадки?
- Аз ги решавам - рече тя. /КУНДАЛИНИ Е ЕНЕРГИЯТА НА СВЕТЛИНАТА, КОЯТО ПРИТЕЖАВА ВСИЧКИ ОТГОВОРИ НА ЗАГАДКИТЕ - бел. е моя./
И те млъкнаха.

х  х  х
СРЕЩАТА НА ПРИНЦА С ЦВЕТЕТО В ПУСТИНЯТА - символ на ограниченото мислене и тесен кръгозор.

Малкият принц мина през пустинята и срещна само едно цвете. Цвете с три венчелистчета, нищо и никакво цвете...
- Добър ден! - каза малкият принц.
- Добър ден! - каза цветето.
- Къде са хората? - попита учтиво малкият принц.
Преди време цветето бе видяло да минава един керван:
- Хората? Съществуват, мисля, шестима или седмина човеци. Видях ги преди години. Но никой не знае къде да ги открие. Те нямат корени, това доста им пречи.
- Сбогом! - каза малкият принц.
- Сбогом! - рече цветето.

х  х  х

ЕХОТО В ПЛАНИНАТА  и образът на  самотата - така разпространена на Земята...

Малкият принц се възкачи на една висока планина. Единствените планини, които знаеше, бяха трите вулкана, а те стигаха до коленете му. Използваше изгасналия вулкан за стол. "От такава висока планина - каза си той -ще видя наведнъж цялата планета и всички хора..." Ала съзря само стръмни скалисти урви.
- Добър ден! - каза за всеки случай.
- Добър ден...Добър ден...Добър ден...- откликна ехото.
- Кои сте вие? - каза малкият принц.
- Кои сте вие...Кои сте вие...Кои сте вие...- откликна ехото.
- Станете ми приятели, аз съм сам - каза той.
- Аз съм сам...Аз съм сам...Аз съм сам...- откликна ехото.
"Каква необикновена планета! - помисли  си тогава той. -Тя е цяла СУХА, ОСТРОВЪРХА И СОЛЕНА /това е описание на онова, което причинява злото - бел. е моя/ И на хората им липсва въображение. Те повтарят това, което им казваш... У дома ИМАХ ЕДНО ЦВЕТЕ: ТО ВИНАГИ ЗАГОВАРЯШЕ ПЪРВО..."

ИЗВОД: Творецът винаги заговорва първи, давайки своите прозрения на света и така го развива като духовно същество с неговите творчески идеи и прозрения. Творецът е като розата с нейните 4 бодли, които му служат за самоотбрана срещу злото:
- истината
- любовта
- смелостта
- душевната красота с нейния аромат.
х  х  х

ЕДИН УТЪПКАН ПЪТ ОТВЕЖДА МАЛКИЯ ПРИНЦ ДО ЦЪФНАЛИТЕ РОЗИ В ЕДНА ГРАДИНА...

Ала след като дълго време вървя сред пясъците, скалите и снеговете, случи се така, че накрая откри път. А всички пътища водят към хората.
- Добър ден! - каза той.
Пред него бе градина с цъфнали рози.
- Добър ден! - отвърнаха розите.
 Малкият принц ги погледна. Те всички приличаха на неговото цвете.
- Кои сте вие? - попита ги слисан той.
- Ние сме рози - казаха розите.
- О! - възкликна малкият принц...
И се почувства много нещастен. НЕГОВАТА КРАСАВИЦА МУ БЕШЕ РАЗКАЗВАЛА, ЧЕ Е ЕДИНСТВЕНО ПО РОДА СИ ЦВЕТЕ ВЪВ ВСЕМИРА /щом двама са предопределени един за друг, тя,розата със своята любов е наистина единствена във вселената за него, принца - бел. е моя/. 
А ето че само в една градина имаше поне пет хиляди подобни на нея цветя!
"Тя би била много притеснена - каза си той, - ако видеше това...Би кашляла без мяра и би се преструвала на умираща, за да не ми изглежда смешна. И АЗ ЩЯХ ДА БЪДА ЗАДЪЛЖЕН ДА СЕ ПРЕСТРУВАМ, ЧЕ СЕ ГРИЖА ЗА НЕЯ, ЗАЩОТО ИНАЧЕ, ЗА ДА МЕ ЗАСЕГНЕ, ТЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО БИ СЕ ОСТАВИЛА ДА УМРЕ..."
И си каза още:
"ВЯРВАХ, ЧЕ СЪМ БОГАТ, ЗАЩОТО ПРИТЕЖАВАМ ЕДНО ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЦВЕТЕ, А ВСЪЩНОСТ СЪМ ИМАЛ САМО ОБИКНОВЕНА РОЗА /страшно е, когато мъжът не е духовно прогледнал и не може да познае своята роза, носителка на истинската  любов към него - тогава следва разрив и раздяла...Целта е мъжът и жената да са на еднакво високо духовно ниво със силни добродетели и ценностна система - само тогава те ще получат върховно  прозрение и ще се познаят, като няма да бъдат уязвими при срещите си със злото - бел е моя/.
С нея и с моите три вулкана, които ми стигат до коленете и единият е загаснал навярно завинаги, аз изобщо не съм значим принц..." /ЗНАЧИМ Е САМО МЪЖЪТ, КОЙТО СЕ Е ИЗВИСИЛ И Е ДОСТОЕН ДА СРЕЩНЕ ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ - бел е моя/
Той легна в тревата и се разплака.

х  х  х

СРЕЩА С ЛИСУГЕРЪТ, КОЙТО ПИТА МАЛКИЯТ ПРИНЦ: "Ти кокошки ли търсиш?" /намек, че обикновеният мъж търси жени-кокошки, за да ги "изяде"като сексуална плячка или търси най-обикновени рози/...
ЛИСУГЕР=86= БЪЛГАРИН /но българин с божествен ген/
ОСЕМДЕСЕТ И ШЕСТ=183= ИСУС ХРИСТОС
Ето, вижте мъдростите в този откъс от книгата:

И тогава се появи ЛИСУГЕРЪТ.
- Добър ден! -каза лисугерът.
- Добър ден - отвърна учтиво малкият принц. Той се извърна, ала не видя нищо.
- Аз съм тук - рече гласът, - под ябълката. 
- Кой си ти? - попита малкият принц.- Много си красив...
- Аз съм лисугер - каза лисугерът.
- Ела да поиграеш с мен - предложи малкият принц.- Толкова съм тъжен...
- Не мога да поиграя с теб - рече лисугерът. - Аз не съм опитомен.
- Ах, прости ми - каза малкият принц.
Но след известно размишление добави:
- Какво означава  "да опитомиш"?
- Ти не си оттук - каза лисугерът. - Какво дириш?
- Диря хората - рече малкият принц. - Какво означава "да опитомиш"?
- Хората - каза лисугерът - имат пушки и ловуват. Това е много неудобно! Те отглеждат също така кокошки. Туй е едничкият им интерес. Кокошки ли търсиш?
/Под "кокошки" разбирайте жени за удоволствие и за размножаване на кокошия свят. А малкият принц търси всичките аспекти на духовните отношения, които ще го заведат до копнежа по истинската любов - бел е моя/
- Не - каза малкият принц, - търся приятели. Какво означава "да опитомиш"?
- То е нещо позабравено - каза лисугерът. - Означава  "да създадеш обвързаности".
/ОБВЪРЗАНОСТ МЕЖДУ СВЕТЛИНАТА, Т.Е. СВЕТЛИЯ ДУХ В  ДУШИТЕ НА ХОРАТА, КАТО ЕДИНИЯТ ОТ ДВАМАТА ОБВЪРЗАНИ Е НЕЩО КАТО ДРЕСЬОР СПРЯМО ЗЛОТО В ДУШАТА НА ДРУГИЯ, КАТО ГО ПОДЧИНЯВА ЧРЕЗ СИЛАТА НА СВОЯ ВЪТРЕШЕН ОГЪН  - бел е моя/...
- Да създадеш обвързаности?
- Разбира се - каза лисугерът. - За мене ти все още си едно малко момче, досущ прилично на сто хиляди малки момчета. И аз имам нужда от тебе. И ти също имаш нужда от мене. За теб аз съм един самотен лисугер, подобен на сто хиляди лисугери, но ако ме опитомиш, ние ще имаме нужда един от друг. За мен ти ще бъдеш едничък в света. За теб аз ще бъда едничък в света...
- Почвам да разбирам - каза малкият принц. - Има едно цвете...Мисля, че то ме опитоми...
/ЕТО ТАКА СИ МИСЛИ И МОЯТ БИВШ ПРИЯТЕЛ, ОТ КОГОТО СЕ ОТДАЛЕЧИХ ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ГОДИНА, НО ЗНАМ, ЧЕ ТОЙ КОПНЕЕ ДА ОБЩУВАМЕ ОТНОВО- НАСКОРО МИ ГО ПОДСКАЗА...САМО ЧЕ ОЩЕ НЕ СЪМ ГО ПРОЧИСТИЛА ОТ ЗЛОБАТА, НАТРУПАНА В ДУШАТА МУ ЧРЕЗ СИЛАТА НА ОГНЕНАТА СИ СЪЩНОСТ, КОЕТО ПРАВЯ ОТ РАЗСТОЯНИЕ - бел е моя/

- Възможно е - каза лисугерът. - На Земята може да се види какво ли не...
- О! Това не е на Земята - каза малкият принц.
Лисугерът изглеждаше много заинтригуван.
- На друга планета ли е?
- Да.
- Има ли ловци на тая планета?
- Не.
- А, това е интересно! А кокошки?
- Не.
- Нищо не е съвършено - въздъхна лисугерът.
Ала се върна на мисълта си:
- Животът ми е еднообразен. Аз преследвам кокошките, хората преследват мене. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Затова малко се отегчавам. Но ако ме опитомиш, ЖИВОТЪТ МИ ЩЕ БЪДЕ ОЗАРЕН. Аз ще дочувам нечий шум на стъпки, който ще бъде различен от всички други /ДУХОВНАТА ЛЮБОВ ИМА НЕПОВТОРИМИ СТЪПКИ - бел е моя/. 
Другите стъпки ме карат да се крия под земята. При твоите ще излизам от леговището, привлечен сякаш от музика. Има и нещо друго! Виждаш ли житните поля? Аз не ям хляб. За мен житото е ненужно. Житните поля не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но ти имаш коси със златист цвят. Ще бъде чудесно, когато ме опитомиш! Златистите жита ще ми напомнят за теб...И ще обичам шума на вятъра в житата...
Лисугерът замълча и се загледа дълго в малкия принц.
- Ако обичаш...опитоми ме! - каза той.
- Бих искал - отвърна малкият принц. - Но нямам много време, предстои ми да диря приятели и да позная много неща.
- Човек познава само нещата, които е опитомил - рече лисугерът. - Хората нямат време вече да познаят нищо. Те купуват нещата съвсем готови от търговците. НО ТЪЙ КАТО НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ПРОДАВАЧИ НА ПРИЯТЕЛИ, ХОРАТА НЯМАТ ВЕЧЕ ПРИЯТЕЛИ. АКО ИСКАШ ДА ИМАШ ПРИЯТЕЛ, ОПИТОМИ МЕ!
- Какво трябва да сторя? - каза малкият принц.
- Трябва да бъдеш много ТЪРПЕЛИВ /Ето така с търпение Бойко Борисов опитомява своите довчерашни злобни противници, които сега са в правителството му - бел. е моя/
Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, ето така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти не ще казваш нищо. ЕЗИКЪТ Е ИЗТОЧНИК НА НЕРАЗБИРАНЕ. Но всеки ден ще можеш да сядаш мъничко по-близо...

На другия ден малкият принц се върна.
- Би било по-добре да пристигаш в един и същи час - каза лисугерът. - Ако идваш например в четири часа след обяд, още от три часа аз ще почна да изпитвам щастие. Колкото повече напредва времето, толкова по-щастлив ще се чувствам. В четири часа вече ще се вълнувам и ще се тревожа - ще открия цената на щастието! Но ако идваш безразборно, никога не ще знам в кой час да приготвя сърцето си...Нужни са обреди.
- Какво значи "обред"? - каза малкият принц.
- Това също е нещо позабравено - каза лисугерът. - Обредът прави един ден различен от другите дни, един час - различен от другите часове. Моите ловци например имат един обред. Всеки четвъртък те танцуват със селските девойки. Затова четвъртък е чуден ден!  Разхождам се чак до лозята. Ако ловците танцуваха безразборно, всички дни биха си приличали и аз нямаше да имам ни ден отрада.
И тъй, малкият принц опитоми лисугера. И когато часът на заминаването бе близък, лисугерът рече:
- О! Аз ще плача.
- Вината е твоя - каза малкият принц. - Не исках да ти причиня никакво зло, ала ти пожела да те опитомя...
- Разбира се - отвърна лисугерът.
- Но ще плачеш! - рече малкият принц.
- Разбира се - каза лисугерът.
- Тогава не печелиш нищо от това!
- Печеля - каза лисугерът. - Заради цвета на житото.
После добави:
- ИДИ ДА ВИДИШ ОТНОВО РОЗИТЕ. ЩЕ РАЗБЕРЕШ, ЧЕ ТВОЯТА Е ЕДНИЧКА В СВЕТА. Сетне се върни да ми кажеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види отново розите.
- Вие никак не приличате на моята роза, вие все още сте нищо - каза им той. -Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте като моя лисугер, преди да го срещна. Той беше само един лисугер, приличащ на хиляди други, но аз го превърнах в свой приятел и сега той е едничък в света.
И розите бяха много засегнати.
- ВИЕ СТЕ КРАСИВИ, НО ПРАЗНИ - каза им още той. -ЧОВЕК НЕ МОЖЕ ДА УМРЕ ЗАРАДИ ВАС.РАЗБИРА СЕ, ЕДИН ОБИКНОВЕН МИНУВАЧ БИ ПОМИСЛИЛ, ЧЕ МОЯТА РОЗА ВИ ПРИЛИЧА. НО САМА ПО СЕБЕ СИ ТЯ Е ПО-ВАЖНА ОТ ВСИЧКИ ВАС, ТЪЙ КАТО ИМЕННО НЕЯ  ПОЛИВАХ.  ТЪЙ КАТО ИМЕННО НЕЯ ПОКРИВАХ СЪС СТЪКЛЕН ПОХЛУПАК. ТЪЙ КАТО ИМЕННО НЕЙНИТЕ ГЪСЕНИЦИ УБИХ  /С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ДВЕ-ТРИ, ДЕТО ЩЕ СТАНАТ ПЕПЕРУДИ/. ТЪЙ КАТО ИМЕННО НЕЯ СЛУШАХ ДА СЕ ОПЛАКВА ИЛИ ДА СЕ ХВАЛИ, ДОРИ ПОНЯКОГА ДА МЪЛЧИ. ТЪЙ КАТО ТЯ Е МОЯТА РОЗА.
И той се върна при лисугера.
- Сбогом...- каза той.
- Сбогом - каза лисугерът. - Ето моята тайна. Тя е много проста. ЧОВЕК ВИЖДА ДОБРЕ ЕДИНСТВЕНО СЪС СЪРЦЕТО. СЪЩНОСТНОТО Е НЕВИДИМО ЗА ОЧИТЕ.
- Същностното е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
- ТВОЯТА РОЗА Е ЗНАЧИМА ЗАРАДИ ВРЕМЕТО, КОЕТО СИ ИЗГУБИЛ ЗА НЕЯ
 /Цели 9 години подарих от живота си на своя бивш приятел, както и той на мен, пазейки ме от злините на материалния свят. Посветих му тонове любовна поезия, неповторима по своята значимост. - бел. е моя/.
- ЗАРАДИ ВРЕМЕТО, КОЕТО СЪМ ИЗГУБИЛ ЗА НЕЯ...- повтори малкият принц, за да го запомни.
- Хората са позабравили тази истина - каза лисугерът. - Но ти не бива да я забравяш. Ти ставаш завинаги отговорен за онова, което си опитомил. ТИ СИ ОТГОВОРЕН ЗА СВОЯТА РОЗА...

- АЗ СЪМ ОТГОВОРЕН ЗА МОЯТА РОЗА...- повтори малкият принц, за да го запомни.

-------