На твоето върховно озарение, любов!
Да...Цялата вселена бди над тебе
и ти внушава свръх-мащабни мисли.
Нали разбираш колко си потребен
на всеки порив, от злини изчистен?
По моцартовски си със власт незрима...
Над земните несрети извисен си.
Творци кръщава светлото ти име.
Помагаш на планетата комплексно.-
Чрез чудо можеш да рушиш прегради.
Отключваш с логика сакрални стъпки...
Стопираш всички злоби канонадни
така, че бесовете да изтръпват!
Когато свириш страстно, вдъхновено,
небе си за прозрения красиви.
Огньове будят звездните ти гени!
Даряваш на мечтите златни гриви.
Космически мъдрец си, Командоре!
Създател си на пътя към прогреса!
Със тебе злото няма как да спори,
щом спираш с лекота гнева му стресов!
Бесът световен в миг злостта си спира,
щом огнено започнеш да говориш.
Духът на Моцарт, станал дух всемирен,
напътства мисията ни от горе...
И музика, омайвала Виена,
в нас кара спомени да оживяват. -
Красиви, пламенни и озарени,
те страстно пеят химни за прослава...
О, Боже!... "ОДАТА НА РАДОСТТА" започна!
Насред лъчи небето се отваря!...
Животът ни от днеска е безсрочен!
А любовта ни - светлина в олтара!
11. 10.2020, 13.15ч., неделя...
Във виенския салон съм - сервираха ми специален щрудел и виенско кафе...
Задушевна музика от Моцарт ме вдъхновява и започвам да пиша...Тъкмо бях близо до финала, когато внезапно започна "Одата на радостта"! Не можех да повярвам... Сякаш всичко бе режисирано...
Няма коментари:
Публикуване на коментар