В деня на Богородица небето
обгръща чувствата ни с длан златиста.
Дори тъгата днес е с поглед весел,
а любовта ни има златен пристан.
На този ден най-щедрата Мария
мечтите ни дарява с благослови.
Лъчите й с божествена магия
дресират с благост мислите сурови.
Денят родил жената светлолика,
пред истини всевечни се прекланя.
Във храма на душата лотос никне,
огрян от ореола на Нирвана.
Обичам да се сгушвам в светлината,
която днес безмълвно ни споява,
прегръщайки ни със десница свята,
по-силна от прокобни вълкодави.
В деня на Богородица съм вяра,
на чудесата в лоното родена.
В нас златни двери чудото отваря
за радост на великата вселена!
8.09.2017, 19,42ч. - във влака за София, връщайки се от Павликени
Редактирано на 16.10.2020, 8,53ч..
Няма коментари:
Публикуване на коментар