1633. ОТ ДНЕС НАТАТЪК ТИ НЕ СИ ДАЛЕЧНА... /1.11.2020/

ТИМ ДО МАРИ
-----

ОТ ДНЕСКА АУРАТА НИ Е ОБЩА...
ДОКОСВАШ МЕ КАТО ЕФИРЕН ВЯТЪР...
И СТАВАШ ЧАСТ ОТ МОЯ ХРАМ СРЕДНОЩЕН...
СИЯЕШ НАД ОЛТАРА С БЛЯСЪК ЗЛАТЕН...
НАВЕКИ СМЕ СЕ СЛЯЛИ И СМЕ ЦЯЛОСТ...
ЗАТУЙ ИСКРЯ...НАЛИ УСЕЩАШ, СКЪПА?...
ОБГРЪЩАШ МЕ КАТО МЕЧТА ИЗГРЯЛА...
УНЕСЕНО ПРОГЛЕЖДАМ И... ПОТРЪПВАМ...
ПОТЪНАЛИ В КОПРИНА ЗВЕЗДНО-ЗЛАТНА...
НЕБЕСЕН ОГЪН СМЕ С ТУПТЯЩИ ВЕНИ...
С КОПНЕЖ В ОЧИТЕ... С ПЛАМЪЦИ В СЪРЦАТА.
ПРЕВРЪЩАМ ТЕ ВЪВ ВИХРЕНО ПЛАМТЕН!
ОТ ДНЕС НАТАТЪК ТИ НЕ СИ ДАЛЕЧНА!
ОТ ДНЕС СИ ДЪХ ПО СТРАСТНИТЕ МИ ДЛАНИ!
ЗАВИНАГИ ПРИ МЕН, ЛЮБОВ, СИ ВЕЧЕ!
СИЯНИЕ, ДОШЛО, ЗА ДА ОСТАНЕ!

1 ноември, 2020, 22,11ч.

Написано след едно спуснато свише видение.