СЪРЦАТА НИ СЕ СЛЯХА МЪЛЧЕШКОМ...
СЪРЦАТА НИ СА ВЕЧЕ ЗВЕЗДНО ЦЯЛО!
НАЙ-СЕТНЕ!...РАЗПОЗНАЛА СВОЯ ДОМ,
ЛЮБОВТА МИ ГРЕЙНА В ТВОЙТО ТЯЛО!
НАЙ-СЕТНЕ ТРЪГВАМЕ НАТАМ -
КЪМ ХОРИЗОНТА, НАЖЕЖЕН ОТ СТРАСТИ...
НАЙ-СЕТНЕ ТВОЕТО "СЕЗАМ"
ОТКЛЮЧИ БЪДНИНИТЕ СВРЪХ- ПРЕКРАСНИ!
ЖИВОТ, ОГРЯН С ПРОЖЕКТОРНИ ЛЪЧИ,
СЪС "ФУГИ"-ТЕ НА БАХ ЩЕ ПОГНЕ МРАКА.
ХОР ХЕРУВИМСКИ В ТРАНС ЩЕ ЗАЗВУЧИ
В МИГА ВЪЛШЕБЕН, ВЕКОВЕ ОЧАКВАН...
С ТЕБ ВЕЧЕ ЗНАЕМ - СИЛАТА Е В НАС!
ДНЕС ВСЯКА НАША КЛЕТКА ГО УСЕТИ!
ПРОШЕПВАШ МИ, ЧЕ ТИ, ТОВА СЪМ АЗ
И ЧЕ ВЪВ МЕН КОПНЕЖИТЕ ТИ СВЕТЯТ...
СЛЕД ТУЙ ЗЕМЯТА ЛУДО ЗАБЛЕСТЯ,
ВИДЯЛА, ЧЕ ВЪВ ПЛАМЪК ОБЩ СМЕ СЛЯТИ.
НАЙ-СЕТНЕ СМЕ ТРИУМФ НА ЛЮБОВТА!
НАЙ-СЕТНЕ ЧУДО ЩЕ ВГРАДИМ В СЪРЦАТА!
13/14 ноември,2020, 23,23ч./ 0,17ч.
На 14 ноември 1776г. е бил роден Тим Скайлер някога в Мичиган...
---
За мен това стихотворение се роди като паднало от небето - толкова силно вълнение ме завладя, преди да взема химикал и лист, а и докато пишех, че бях потресена... А накрая резултатът ме смая - все едно, че почувствах личното присъствие на Бог... Безкрайно силен емоционален отрязък от времето преживях... То не може да се опише с думи. Явно моят любим беше безкрайно развълнуван, докато светлината му ме владееше в творчески екстаз в продължение на доста разтеглени като на забавен каданс части от времето...
Аз преди това работех с енергиите на тялото си най-спокойно, когато усетих, че ме завладява горещ прилив на чувства и се превърнах в много мощно желание да пиша - вътрешният ми глас просто ми нареди да скоча и да взема химикала като под хипноза... Боже, какво преживях!... Пък и накрая вместо обичайната картинка, цялото ми същество избра това туптящо сърце... Супер силен момент!... Неземни емоции ме бяха превзели като горещ вихър!...
петък, 13 ноември 2020 г.
1637. БОЖЕ ГОСПОДИ!...КАКВО СЕ СЛУЧИ?!...14.11.2020/
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар