1636. И ТЕ ВИДЯХ ВЪВ ПОЛЕТ БЕЗМЕТЕЖЕН...

На теб - вечния звездоброец!
-----
Небето... слънцето ти... и звездите
ги опознавам с много жар, любими.
Душата ти ми шепне упорито,
че съм живеела при теб незримо...
Вселена си създал за любовта ни,
населил си я с пеещи планети.
И, всички до една богоизбрани,
във наша чест с неистов блясък светят...
Във времето се учех да откривам
мечтите ти, със тайнственост обвити.
Плетях през сълзи ризи от коприва...
С крила на лебед си мечтах да литнеш.
И те видях във полет безметежен
сред ятото на лебеди с корони...
Открих, че си се слял с една безбрежност,
безкрайно чужд на дните безпардонни.
Сега какво?... Кажи какво ни чака...
Нали четеш съдбата по звездите?
Видя ли в тях на любовта ни знака
как възли от змии в нощта разплита?
Нали си спомняш? Беше звездоброец...
Но мощен катаклизъм ни разтресе!
Сега сме тук...Светът е скотобоен -
враг на звезди и звездни поетеси...
Мълчиш? Добре...Насън ще ти подскажа
с гласа на огнен лъч, изгрял над храма.
Със тебе сме любов безкрайно важна -
в сърцата ледени тя в миг ще пламне!
И хората ще живнат озарени,
ще преоткрият красотите скрити,
ще им отключим звездното туптене,
та с висша страст да си градят съдбите!

11.11.2020, 14,59ч., сряда.
11+11+20+20= 62 = БОГ СИН