На любовта ти и на възродения Бетовен в теб!...
----
Беше сътворен от нежност свята-
бяла нежност, влюбена във мен...
И роди се ЛУННАТА СОНАТА...
И открих света ти озарен...
Помниш ли, любов?...Мълчах огряна...
Ти ме гледаше, копнежно ням,
галейки ДУШАТА на пиано...
Как копнях звездите да ти дам!
ЛУННАТА извираше от тебе...
Исках в спомена да я вградя.
Боже!... Ти и днеска ме обсебваш,
сочейки ми лунната следа...
Като МАГ НЕБЕСЕН тихо влизаш
в храма мой, изграждан със любов.
И се чувствам пак онази ЛИЗА,
подаряваща ти блясък нов.
И се чувствам свише ПОДАРЕНА
на звездите в твоя влюбен свят.
Ти си мойта грейнала вселена!
Аз съм устрема ти свръх- крилат!
16.12.2020, 13,33ч.
ВСИЧКО ВЪВ ВРЕМЕТО
е много по-грандиозно, отколкото
човешкият разум може да обхване, за да си представи
божествения промисъл за нашите съдби
и за нарастващата ЛЮБОВ в двете ни сърца през вековете!
Няма коментари:
Публикуване на коментар