Прости ми, че допуснах песимизъм
да влезе смръщен в храма ни свещен,
граден от ангелите златокрили,
които са доброто в теб и в мен.
Прости ми, но не бих могла да бъда
жадуваната твоя свобода,
ако не спреш живота сив да съдиш!
Та той от ужас просто полудя!
За мен са важни стреснатите хора,
притиснати от стонове в нощта!
За гърлото ме стиска отговорност.
Не бих могла безгрижно да летя!
Затуй се изолирах мълчаливо
и лъч след лъч обжарвах мрака в тях,
решил с омрази дните да затрива,
оплитайки ги в грозоти и в грях.
А ти надвивай с мъдрост суетата...
Помагам ти чрез слънцето във мен.
Нали си спомняш - любовта е свята,
за да роди живота озарен!
29.12.2020, 6,15ч.
Няма коментари:
Публикуване на коментар