Мое странно море,
пак разказваш без глас наши спомени.
И се чувствам добре
с твойта обич, от утро отронена.
С необятни лъчи
ми донасяш прегръдка бленувана.
По гласа ти личи,
че отричаш света на преструвките.
Затова съм рефрен
и възпявам духа ти - всевечния!
С много труд нощ и ден...
всеки миг съм воювала с пречките,
дето твойте крила
са отрязали с хъс и умишлено.
Все зовях те: - Ела!...
Но вериги държаха душите ни.
Станах висша любов!
Ти с крила си, небесно размахани!
А животът ни нов
с хъс сервира на кармите краха им!
...Мое вечно море,
пак ми шепнеш с тъга нежни спомени.
Всичко тръгна добре...
Днес сме сила, от чудо отронена!
20 август, 2022, 11,20ч., събота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар