Не тъгувай, море, че вече трябва да тръгвам...
пълни с вечни омрази към чужд и към свой...
Още малко, море, уморено от дългото чакане.
Пак ще дойда и пак ще съм нежна зора...
Ще забравим за мислите тъжно- разплакани...
Ще ти кажа защо с много жар точно тебе избрах
сред морета от егоси и страсти бушуващи,
псевдо- влюбени в нечий дяволски студ...
- Твойта любов бе песен, безкрайно сънувана...
- А моретата чужди?...
- Те са мракът - и кух, и душевно разплут!
25 август, 2022, четвъртък, 9,04ч.
Варна, малко преди заминаване...
Тази картина е правена с компютърна графика от варненския художник ГЕО - Георги Станчев, който вчера ми я подари!
Няма коментари:
Публикуване на коментар