1851. ДА, ТВОЯ ФЕЯ СЪМ, МОРЕ ПРЕКРАСНО!...

 
Сбогуваме се днес, море огряно...
Разделите ли? - Не, не са опасни!
Те носят мъдрост за души-вулкани!
Държат далече дяволските страсти,
които мразят любовта небесна...
А тя, повярвай - иде,  приближава...
Дарява ни щурчета с лунни песни,
заменя болестите с вечно здраве!
Кармичните любови мрак ни носят-
той стреля с подлости по светлината.
Затова съм в утринта ти росна -
за да се слея с любовта ти свята!
За пореден ден те словоСЛАВЯ,
но не си мисли, че отдалече
ще престана да съм обич-лава!
Твое второ АЗ съм днес!-ЖЕНАТА вечност!
И пак ще съм със теб, но все различна -
ту грейнала, ту със мъгла в сърцето...
Да! Знам, че пламенно, до болка ме обичаш,
че твоят изгрев днес за мен ще свети!
Със мен отнасям морските ти страсти...
Взаимно ти и аз сме запленени!...
Да, твоя фея съм, море прекрасно!
И да - завинаги си свързано със мене!

3 август, 2023, 6,21ч., четвъртък..
Написано по време на изгрева днес!
Морето в началото беше спокойно, но
внезапно започна да бушува...
От тъга, че си заминавам?
Или от радост,
че сме свързани завинаги?...
На път за плажа рано тази заран, минах покрай едно голямо
пространство с треви и ме посрещна хор
от хиляди пеещи щурчета...
Изумях! Случваще се за първа сутрин! 
А всеки ден по това време минавам от тук...
Коя небесна сила ги дирижира днес, за да ме съпроводят 
на раздяла с тази своя лумнала песен?
Ето това е историята на моята любов - винаги пълна 
с вълшебни моменти...Тя е нявсякъде -
и в сърцето на мъжа-светлина, и в дълбоките вълнения
на моето блеснало вселенско море,
и в утринните лунни песни на всички 
пеещи в екстаз щурчета...